И дядо Неофит заслужава подобаващо признание
дядо Неофит
Поводът да напишем тези редове е откриването на паметника на патриарх Кирил в Пловдив при участието и на Видинския митрополит Дометиан. Така и Пловдив след Сливен, Стара Загора, Варна и Ловеч въздигна паметник на свой архиерей. Единствено във видинската общественост сякаш не свети съзнанието на дълга пред своя велик архипастир дядо Неофит, чийто живот беше изпълнен само с благородно съдържание. И ако благодетелят архиерей на Стара Загора Методий Кусевич е свързано престолния си град само 25 години, то Видинский Неофит има 60 години духовна и църковна обществена дейност във Видин, от които 57 години ревностна и многоплодна архипастирска дейност в престолния си град и епархията. От Видин започва неговата забележителна книжовна дейност (1904 г.), която продължава почти до смъртта му. Без църковно-строителното дело на митрополит Неофит Видин би бил един безличен провинциален град. Като епархийски архиерей и предстоятел на Българската Църква въздига социалното и благотворително дело и Църквата от битовообредна става дейна и жизнена по евангелските повели. Видинский Неофит, като се изключи убийството на Неврокопския митрополит Борис (+1948 г.), е най-много пострадал от властта след 9 септември 1944 г. Това не му попречва да бъде на твърда църковна и гражданска позиция в защита на преследваните за вярата в епархията, а така също и против скалъпените процеси в страната за унищожаване на католическото духовенство.
Голямата работа е дядо ви Неофит, но не забравяйте, че е и ченге от класа – подал и долен лицемер, занимаващ се и днес с доноси.
Гореписания коментар се отнася за сегашния, така наречен Русенски Неофит, а не за покойния и достоен Видински Неофит.