Блогът на Видин Онлайн Блогът на Видин Онлайн

Университет във Видин? Трябва да го има!

05.05.2011 · Posted in Образование

проф. Иван ПАНАЙОТОВ

проф. Иван ПАНАЙОТОВ

С проф. Иван ПАНАЙОТОВ, председател на Националната агенция за оценяване и акредитация, разговаря Анета Петкова:
– Проф. Панайотов, депутатката от ГЕРБ Любомила Станиславова обяви, че предстоят уволнения в агенцията, защото сте поискали 600 000 евро, за да узакони университет във Видин?
За първи път чувам, че предстои смяна заради това. Добре е да се знае, че мандатът на акредитационния съвет и моя също изтече още на 20 октомври. Аз и моите колеги сме на свръхсрочна служба вече шести месец. Защо не са ни сменили още – не мога да ви кажа, трябва да попитате министъра на образованието. Той не ме е викал на разговор по повод тези обвинения на депутатката. Вероятно защото и той, както и аз, не можем да повярваме на такова нещо.
– Какви са критериите, по които агенцията решава, че един университет отговаря на условията да бъде открит и да работи?
- Оценяването на проект за откриване на ново висше училище е само първата стъпка в една тристепенна процедура. Агенцията дава академична оценка за стойността на проекта, т. е. за образователните и научно-изследователски възможности на един университет. След това идва одобрението на изпълнителната и на законодателната власт на страната. Защо? Защото трябва да се отчетат политически, държавни, обществени, демографски и регионални цели и интереси.

Критериите за оценяване, които са много, са от 2005 г. Няма нови, защото няма и нов Закон за висшето образование. Те са така конструирани, че да придадат значимост на изследователския и преподавателския потенциал на университета. Отговаря се на въпроса дали това висше училище ще се случи, дали има възможности и база за развитие.
– Колко души решават дали един проект на вуз може да се случи?
- Процедурите, които са разписани от закона, са следните: първо се прави един самооценяващ доклад на вносителите по критериите. След това има външна оценка на експертната група (те са 8 на брой по професионално направление). И после идва акредитационният съвет от 11 души. Публикува се оценяващият доклад и се изпращат предложенията до Министерския съвет.
– Досега през вашия 6-годишен мандат имало ли е обвинения, че са искани от екипа на агенцията или от отделен неин член пари за узаконяване на акредитационни процедури?
- Подобно чудовищно обвинение не сме имали. Най-малкото трябваше да има някакво доказателство или поне да се каже кое е лицето, което е искало тези пари. Може би ще ви е интересно да знаете, че тези 600 000 евро са равни на двегодишната издръжка на агенцията с всичките й експерти.
– Оказван ли е натиск върху агенцията, политически или икономически, при лицензирането на някои вузове?
- Не, никога.
– Познавате ли депутатката от ГЕРБ?
- Не, не я познавам. Не ми се е обаждала и аз нямам намерение да го правя. Ситуацията е абсурдна и при други обстоятелства не бих я коментирал.
– Според вас защо да няма университет във Видин? И какви са мотивите да откажете проекта за Евро-швейцарски университет?
- Смятам, че трябва да има университет във Видин. Така, както има и в Русе например. Но предложеният проект за Евро-швейцарски университет не отговаря на изискванията. Той има две отрицателни оценки. Предложено бе преподавателският състав например да пътува от софийски вузове. Има и други мотиви, които са чисто образователно-научни.
– Публична тайна обаче сред университетските среди е, че експерти на агенцията са използвали позициите си, за да си уредят курсове в различни вузове. Знаете ли за това? Вярно ли е?
- Имало е такива сигнали. Не са много на фона на огромния брой процедури, които текат, всички сме ги проверявали. И сме реагирали веднага. Дори преди няколко дни имаше сигнал от един от медицинските университети за нарушения при една от процедурите за оценяване. Няма да влизам в подробности, защото тече проверка.
- Колко според вас трябва да бъде броят на университетите у нас? Много ли са тези, които имаме, малко ли са? И дали проблемът на вузовете е в тяхното количество?
- Броят на университетите в момента е повече, отколкото е нужно за страната, според мен. Те са с една добра репутация и в региона, и в Европа. Не бива да я сравняваме с Кеймбридж, Оксфорд и Сорбоната, които имат вековни традиции. Но тезата, че българското висше образование е пълен провал, просто не е вярна. Има добри специалности, добри университети и такива, които изостават. Причините са най-различни.

След 1989 г. имаше експлозия на висшите училища. Само по себе си това не е лошо. Въпросът е, че се случи малко хаотично. Но пък в Грузия по същото време се сдобиха с 260 вуза, а сега са ги намалили докъм стотина. Сега най-важното решение, което предстои да се вземе, е да се намери баланса между държавния контрол и регулацията и свободната инициатива на университетите. Този въпрос не е само български, а и на света.

Светът се променя бързо, комерсиализацията му тече бързо и изисква друго отношение на висшето образование. Навсякъде университетите се реконструират, тъй като фокусът на тяхната дейност се премества от традиционното обучение, от фундаменталните науки към икономическите функции. Пазарът е инструмент за регулиране на висшето образование. Сега – дали българските университети са подготвени за промените? Някои – да. Други, с малко студенти и недостатъчно преподаватели, ще изпаднат в сериозна криза. Не бива обаче да има административно затваряне на висши училища. С държавната регулация се рискува да се задуши свободната инициатива на университетите.
- Агенцията пряко отговаря за качеството на висшето образование. На фона на общото недоволство от падащото ниво на обучение вие обаче издавате непрекъснато положителни оценки. Защо?
- Така е, ние пряко сме ангажирани с качеството на процеса. Ще ви обясня защо на пръв поглед има само положителни оценки. Законодателят е разпоредил те да са между “Среден (3,00)” и “Много добър (5,00)”, или оценките са “задоволителна”, “добра” и “много добра”. Ние сме направили подробна разбивка в стотни, по определени критерии, в рамките на тези две единици между тройката и петицата. Разликите са съществени между отделните професионални направления на университетите. Но накрая излиза, че и единият, и другият, и третият университет имат добра оценка. Защото по закон и този с 3,50 и този с 4,48 е с оценка “добър”.
- Е, тогава какъв е смисълът от вашата подробна разбивка?
- Ние я публикуваме на сайта си и всеки един кандидат-студент и родител могат да я видят и да си направят преценка. Не мога да кажа, че нивото на обучение е на високо ниво. Но пак казвам, причината не е в големия брой на висшите училища. Не забравяйте, че световната тенденция е все повече хора да бъдат високо образовани.
- И настоящият, и предишният министър на образованието обаче нееднократно са заявявали, че искат външна агенция да оцени българските вузове. Това недоверие ли е към вас?
- Не, не мисля така. В различните страни има различни подходи при оценяването и при акредитацията на висшите училища. Повечето имат само една агенция, която е национална, и която се занимава с това. В цяла Източна Европа е така. Но в Германия има 7 такива агенции, които са конкурентни помежду си. Но всички те се лицензират от германския акредитационен съвет. В Испания има пет такива организации, във Франция са две, в Австрия са три.

През последните години има голям натиск за нови оценявания, защото това е една пазарна ниша с доста скъпа дейност. Според мен бъдещето е един университет да бъде оценяван от агенция на друга европейска държава. Но не и да бъде акредитиран. Акредитацията трябва да остане суверенно национално право. Тя е лицензионен режим, докато оценяването показва къде е мястото на университета по образователно-научните критерии.
ВИЗИТКА
Роден в гр. Велико Търново на 21.02.1940 г.
През 1963 г. завършва Софийския университет, специалност “Химия”.
По-късно става професор в същия университет.
Работи и чете лекции във Франция.
През 2004 г. оглавява Националната агенция по оценяване и акредитация.
Има 130 научни публикации и 800 цитирания в световната научна преса.

trud.bg


Leave a Reply

You must be logged in to post a comment.