Стартират проекти за „Баба Вида” и Синагогата
Оля Миланова
Екип от археолози и архитекти работи активно по проекти за археологическо проучване на „Баба Вида”, при което да бъде разкрит средновековният облик на замъка, и за реставрация на Синагогата. В началото на миналия месец екипът S Architectural Team е подал скиците на двата обекта в Община Видин, от където завчера бе издадена виза за проектиране.
Археоложката в Регионален исторически музей Видин Оля Миланова, която е част от екипа, каза пред в. „НИЕ”, че кметът на община Видин Герго Гергов е запознат с проектите и е уверил, че Общината ще помага с каквото е нужно. Началото вече е факт – получените визи и за двата обекта.
Ясно е вече и окончателното название на проектите: единият – „Архитектурно-исторически комплекс „Замък „Баба Вида” – Дунавска врата през хилядолетията”, а другият – „Сграда на Видинска Синагога – културен център „Жул Паскин”.
Стойността на всеки от двата проекта е по около 1,5 – 2 млн. лв. Оля Миланова обясни, че от Министерството на културата, откъдето трябва да предоставят средства за осъществяване на вече готовите идейни и технически проекти (тъй като и двата културно-исторически паметника са държавни), са уверили, че финансиране ще бъде осигурено. Самото изпълнение на проектите вероятно
ще продължи около 22 месеца.
Може би не всички видинлии помнят, но през 2009 г. бе обявено стартирането на проект за създаване
на музеен комплекс „Жул Паскин”, предвиждащ експониране на крепостта „Баба Вида” и социализация на сградата на Синагогата. Но той така и не се реализира. Спрян бе поради непроявен интерес от тогавашния видински кмет Видов, когато е вече на ниво технически проект и има одобрение от Националния институт за паметниците на културата (сега Национален институт за недвижимо културно наследство). Видов предпочете да започне работата по друг проект – този за „Крепостна система Калето”, процедурите по който обаче днес са спрени заради незаконно провеждане. През това време
Синагогата бе оставена на капризите на времето и на милостта на съвременните градски вандали.
А „Баба Вида” пък продължи да се експлоатира без в нея да се вложат пари – изключение прави единствено проектът „История и приказка”, при който средновековният замък бе окичен с климатици, а в него се чучнаха няколко смайващи посетителите пластмасови кукли и кон.
Бяха поставени и черчевета за остъкляване на една от бойниците. И за всичко това някой взе 450 хил. лв.!
„Замък „Баба Вида” – Дунавска врата през хилядолетията” Сега, на база на изготвените преди 4 – 5 го-
дини технически проекти, в рамките на „Баба Вида” се предвижда да бъде разкрит средновековният облик на замъка и да бъде проучено още по-ранното му римско начало.
Оля Миланова обяснява, че в момента средновековният облик на замъка е „опакован” в турски градеж.
Когато през 60-те години на миналия век по проект на архитект Боян Кузупов, който е член и на сегашния екип, е реставрирана „Баба Вида”, всъщност е възстановен турският облик, оформен по времето на Осман Пазвантоглу. „Баба Вида” обаче е много по-стара – датира от X век, като след това е
надстроявана, подчертава Миланова.
Археологическо проучване на средновековния облик на замъка в продължение на 25 години извършва научен сътрудник Въло Вълов, но резултатите от работата му не са публикувани, тъй като през 1994 г. той почива.
Тях, както и всички открити от него археологически находки, държани във фонд, Вълов предава на видинската археоложка.
Идеята на проектния екип е всичко открито от Вълов да бъде експонирано и заедно с това да се довърши археологическото проучване на най-ранните кули на замъка, намиращи се от западната страна на „Баба Вида”, от където също да се извадят археологически материали, които да бъдат изложени в музейна експозиция. Същевременно ще се работи и за да бъде разкрит и съществуващият римски градеж, намиращ се между външния ограден зид и самото тяло на замъка, остатък от античната крепост „Бонония”. Тъй като той е на дълбочина около 2 метра, плановете на проектния екип са посетителите да могат да го разглеждат отгоре.
Стремежът е замъкът „Баба Вида” – този уникален паметник на културата, да бъде социализиран – в него да има живот, хората да могат да го обхождат целия, а не както сега да имат достъп до само една трета от него.
в.НИЕ четвъртък – неделя 5 – 8 април 2012 г. бр. 27 (2658) год. XXIII