Блогът на Видин Онлайн Блогът на Видин Онлайн

Северозападна(ла) България – шанс в бъдеще време

03.09.2011 · Posted in Новини

Северозападна България е най-бедният район в Европейския съюз - с 28 на сто от средния за ЕС брутен вътрешен продукт (БВП) на човек.

Северозападна България е най-бедният район в Европейския съюз - с 28 на сто от средния за ЕС брутен вътрешен продукт (БВП) на човек.

“Северозападна България е най-бедният район в Европейския съюз – с 28 на сто от средния за ЕС брутен вътрешен продукт (БВП) на човек.”

Тези данни на Европейската статистическа служба бяха оповестени преди дни. Всъщност на висок глас бе съобщено това, което си знаем отдавна. Затова и перифразата “Северозападнала България” вече дори не буди смях. А за шансовете на този регион продължава да се говори само в необозримо бъдеще време.

Не че в някои други области на България средният БВП на човек надхвърля 30% от този за ЕС, но Монтана, Видин и Враца направо “удрят в земята” с негативния си рекорд.

Всъщност един от най-добрите показатели за състоянието на икономиката в даден район са междинните данни от преброяването на населението през т.г. Във Видин, Монтана и Враца хората са намалели с между 42 и 67 хиляди души. Всеки четвърти от този регион е предпочел да мие чинии в чужбина, вместо да стои без работа в родината.

А големите проекти, с които през годините хората от Северозападна България бяха утешавани, че ще съживят региона, днес в най-добрия случай са реализирани на 60% – като Дунав мост 2, който още се строи. Липсват обаче влаковете стрели между Видин и София, тунелът под прохода Петрохан, а за Дунав мост 3 между Оряхово и Бекет вече само се мечтае.

Мечти за тунел под Петрохан

В истински мит за Северозапада се превърна идеята за тунел под прохода Петрохан. Проектът е още от времето на социализма – обявяват го през 60-те години на миналия век.

През 1991 г. “Транспроект” разработва няколко варианта за пробиване на планината, което според транспортни експерти ще съкрати пътя от Дунав до Егейско море със 100 км.

През октомври 2003 г. строителният министър в царското правителство Валентин Церовски дори обяви, че тунелът под Петрохан ще е готов до 2007 г. Разбира се, това се оказа поредният балон. Но проектът все пак влезе в плана за регионално развитие на Северозападна България. През февруари 2008 г. правителството на тройната коалиция официално реши да строи тунел край Берковица вместо край Шипка. Експертите предложиха три варианта за тунели с дължина 3,6 км, 6,2 км и 9 км, но всичко замря дотам.

Преди дни министърът на регионалното развитие Росен Плевнелиев поля със студен душ ентусиастите. “Тунел под Петрохан няма да има поне до 2020 г.!”, отсече той.

Затова пък проектът “Берковски Балкан”, наречен още “Супер Берковица”, имаше изгледи да изпревари реализацията на Петроханския тунел. Той предвижда под връх Ком да бъде изграден огромен ски комплекс. В него е планирано да има 6 въжени линии, които ще превозват 1045 души на час. По балканските склонове ще се вият 5 писти с обща дължина 13 километра за 2500 скиори дневно. За обслужването на туристите край Берковица ще се издигнат хотели и хижи с общ капацитет 5000 души. Ще бъдат обособени също така писта за сноуборд, трасе за биатлон, стрелбище и хеликоптерна площадка, обявиха проектантите.

За изграждането на суперкомплекса община Берковица регистрира заедно с “Главболгарстрой” и местното училищно настоятелство акционерно дружество “Ком 2016″ – годината, в която обектът трябваше да бъде завършен. Доставени бяха и част от съоръженията, които да разширят съществуващите лифтове и писти. Развихрилата се криза обаче удари като лавина проекта “Супер Берковица” и засега не е известно кога ще бъде размразен.

Любомир ЙОРДАНОВ

Враца – упадък още от социализма

Данните, че Северозападът е най-бедният регион в целия ЕС, не изненадаха никого във Враца. Икономиката тук едва крета, земеделските стопанства са в колапс, а безработицата някъде стига до 70-80%. “Процъфтява” единствено престъпността.

Упадъкът на региона започна още при “развития” социализъм. След неуспелия опит за преврат на групата на Горуня и покушението срещу Тодор Живков (1 юни 1980 г.) във Враца тогавашният първи държавен ръководител обрече Северозапада на забвение. След 1989 г. пък управляващите се сещаха за този край само по избори. Пример за нехайството на държавата са няколко прашасващи проекта, между които най-известните са за изграждането на 7-и и 8-и блок на АЕЦ “Козлодуй” и построяването на Дунав мост 3 при Оряхово – Бекет.

Глътка въздух за Северозапада би било “връзването” на националното газохранилище Чирен към тръбите на “Набуко”. Сега в Чирен се съхранява стратегическият резерв на страната от 420 млн. куб. м активен газ и 750 млн. куб. м буферен газ. Преди 3 месеца министърът на икономиката Трайчо Трайков увери врачани, че държавата има план за повишаване с 5% на дневния добив от експлоатираните 21 сондажа. Тече процедура по сеизмографски изследвания на терена, след което в Чирен ще има още няколко сондажа. Това според Трайков щяло да стане чрез заем от 250 млн. евро от ЕБВР.

Друга възможност Врачанско да живне e проектираната каскада от 10 малки веца по поречието на р. Искър.

Теменужка ЙОЦОВА

Дунав мост 2 е със 100-годишна история

Години на нескончаеми мъки съпътстват един от най-големите проекти на България – Дунав мост 2, свързващ Видин и Калафат. Той се превърна в символ за възраждането на старопрестолен Видин и умиращия Северозападен регион.

За този мост се пише в хроники още преди повече от век. Заприказва се и през 1991 г., а идеята възкръсна при управлението на СДС. След тежки преговори през февруари 2000 г. в Брюксел България и Румъния декларираха необходимостта от втори мост на Дунав, част от Европейски транспортен коридор № 4. Последваха договори, меморандуми, процедури, отлагания… Седем години след срещата в Брюксел бе сключен договор за строителство на Дунав мост 2 с испанската фирма FCC Construccion. Първата копка бе направена на 13 май 2007 г., строителството започна през август.

Бюджетът на проекта от българска страна бе определен на 225 млн. евро – с пари от ИСПА, ЕИБ, немската банка KfW и българския бюджет. Но още същата година гръмна скандал. Общината във Видин бе обвинена за продажба на 800 дка имоти, подлежащи на отчуждаване заради моста. Така отлагането продължи, а строителят поиска още пари. Излязъл от всякакви графици, проектът бе на косъм да се провали със спиране на финансирането от програма ИСПА.

Само преди пет дни при посещението си в Мадрид премиерът Бойко Борисов остро напомни на испанските строители, че мостът трябва да бъде завършен в срок и при договорената цена. С последната (може би) отсрочка Дунав мост 2 трябва да е готов през 2012 година.

Някъде в необозримото бъдеще се оказа друг голям проект – модернизацията на жп линията Видин – София. Проект, който да изчисти обидното, но точно определение “Мазния влак” от дунавския град към столицата. Високоскоростното жп трасе с влакове стрели по него също си останаха само едно от обещанията. Строителството на трасето трябваше да стартира през м.г. и да осигури бърз транспорт, който да замени 6-часовото кандилкане с влак до София.

Нищо от това не се случи, както и с един друг проект, заявен по същото време – газифицирането на област Видин, което беше сред “приоритетите на област Видин за 2005-2008 г.”.

Людмила СТАНКОВА

Темата подготвиха Екип “Кореспонденти”, Милена ИЛИЕВА и Георги ВЕЛИКОВ.

в.Труд


Leave a Reply

You must be logged in to post a comment.