Блогът на Видин Онлайн Блогът на Видин Онлайн

Оставил дъщеря в БГ, тя дойде да го види през 70-те

01.23.2012 · Posted in Новини

КЕЛИ ХЕМЪЛ, Канада

Търся дъщерята, която дядо ми Александър Бромаров е оставил в България преди близо 80 години – през 1930 г., когато емигрирал в Канада.

Доколкото знам, известно време двамата са имали активна кореспонденция. В края на 70-те години тя дори дойде в Канада да го види и това посещение му донесе голяма радост. За съжаление обаче след смъртта му през 1986 година връзката на нашето семейство с България прекъсна.

За да ви помогна в издирването, ще ви кажа това, което знам от малкото останали документи и спомени на баща ми, който е негов първороден син.

Дядо ми е роден през 1906 г. в Брегово, Видинско.

Дъщеря му, която търся, се казва Паска. Родена е през 1927 или 1928 година, но не съм сигурна дали това е станало също в Брагово.

В семейните архиви пазим снимки, пратени от нея на дядо ми.

От надписите на гърбовете им става ясно, че съпругът на Паска се е казвал Никола, двамата са имали син Любомир и дъщеря Диана и внук Димитър, роден през 1971 г.

Кели Хемъл, Канада: Дядо имаше тайнствени знаци

Последната снимка на дядо Асен Бромароф, който в Канада започнал да се нарича Александър

Последната снимка на дядо Асен Бромароф, който в Канада започнал да се нарича Александър

“Божичко, не са ме забравили. Колко пъти съм мислила за тях и съм се чудила как да ги намеря. Знаех си, че нещо хубаво ще стане днес – сутринта си хвърлих боб и беше много добър…”

81-годишната Паска Петкова, която откриваме в столичния квартал Дървеница, не може да сдържи сълзите си от вълнение. Тя е на традиционното неделно гости при дъщеря си Диана. “Какво чудесно съвпадение – мама е тук, но бъдете внимателни, защото ще се развълнува”, казва Диана.

Така и става – възрастната жена дълго не може да се успокои, когато разбира, че я търсят от Канада.

“Имам 8 братя и 2 сестри там. Как ще ги забравя?”

Тя разказва, че баща й, който в България се казвал Асен, заминал за Канада през 1930 г., когато бил на 24 години. Тук оставил нея, едва 2-годишна, и майка й. Отначало пишел писма, но после кореспонденцията прекъснала внезапно.

След години разбрала, че през 1939 г. баща й се оженил повторно за канадката Айлин, от която му се родили 2 момчета – Стенли – бащата на Кели, когото всички наричали с българското име Станко, и Лорънс.

Паска Петкова от София и дъщеря й Диана

Паска Петкова от София и дъщеря й Диана

Той обаче не забравил родината. През 1976 г. решил да се върне да види сестра си Анна и дъщеря си Паска. “Един ден получих писмо от Брегово да отида, защото баща ми е пристигнал. Бях много развълнувана, защото щях да го видя за първи път, но отиването не беше толкова лесно. Брегово е до границата, по онова време беше нужно специално разрешение, наречено открит лист. Намерих връзки, за да го извадя бързо и да стигна, преди татко да си замине. Той ме видя за първи път след близо 50 г.”, спомня си дъщерята Паска. 2 години по-късно, през 1977 г., тя стегнала куфарите и му гостувала за 45 дни в Канада.

Емигрантът бил толкова притеснен да разкрие, че оставил семейство в България, че когато отишла, той я представил като своя сестра, разказва внучката му Кели. Скоро обаче всичко излязло наяве. “Беше първият учебен ден и леля ми Паска ме изпрати до училищния автобус, плисвайки чаша вода пред мен, за да ми върви. Беше мила и сърдечна, излъчваше доброта и благородство”, спомня си племенницата Кели.

Тя разказва, че българският й дядо имал ресторантски бизнес в Уиндзор, Онтарио, готвел прекрасно, обичал да играе бинго и да свири на кларинет.

След време се разделил с първата си канадска съпруга и се оженил повторно. “Тогава контактите с двамата му синове станаха по-редки. Дядо и татко се виждаха, но не редовно. Родиха му се още 8 деца, които носеха името Брумаров”, разказва Кели.

Открихме ги, след като Кели Бромароф (правата вляво) започна да издирва сестрата на баща си Стенли (седналият в средата).

Открихме ги, след като Кели Бромароф (правата вляво) започна да издирва сестрата на баща си Стенли (седналият в средата).

Тя поддържала връзка само с някои от тях, но и те нямали много информация за миналото на българския си баща. “Дядо говореше лош английски, а заради втория му брак и аз нямах много контакти с него”, разказва Кели.

Асен, който в Канада започнал да се нарича Александър, споделил със сина си и баща на Кели, че избягал от България, защото не искал да отбива военната си служба. От вътрешната страна на дясната му ръка имало татуирани със зелено надписи и цифри, които никой никога не успял да разчете. “Не обичаше да говорим за това. Когато случайно се показваха, докато пушеше, само поклащаше глава и дръпваше ръкава си надолу, за да ги прикрие”, разказва внучката. И българската дъщеря Паска не знае нищо за тези цифри.

Кели разказва, че като дете запомнила тъгата, която излъчвал дядо й. “Не плачеше, не беше унил, но приличаше на човек, който дълбоко преживява нещо”, казва внучката. Работил здраво в ресторантите, които въртял. “Понякога, когато го посещавахме, се налагаше да идем там, за да можем да го видим”, припомня си Кели. Никога не й раказвал нищо за България. “Но мисля, че бе изпълнен с носталгия и мъка по родината”, казва жената. Тя не успяла да се сбогува с него. На смъртния си одър, той се обадил на синовете си да си вземе сбогом, но баща й не отишъл да се видят за последно.

“Мисля, че е бил много наранен, че дядо ги е изоставил”, казва внучката. Те не отишли и на погребението му през 1986 г., когато Кели била само на 15 години.

Адресът изчезнал при екскурзия в Европа

“Нямам думи. А това рядко ми се случва. И в най-смелите си мечти не съм се надявала, че така бързо ще откриете сестрата на татко в България. Не мога да дойда на себе си – все едно съм спечелила от лотарията. Вие сте невероятни”, казва 38-годишната Кели секунди след като разбира, че сме открили българската сестра на баща й и братовчедите й.

Жената, която живее със съпруга и двете си деца в малкото канадско градче Пемброук, на около час и половина западно от Отава, започнала да мисли за откриването на българските роднини неотдавна.

“Нямам точен отговор защо започнах да ги търся. Една от причините е, че винаги съм се гордяла с българското си минало.

То ме правеше различна”, казва жената. Друга причина е, че искала да обясни на 14-годишната си дъщеря Сиера Кристен и 8-годишния си син Нолан Хюстан къде са корените им. “Те носят частици от български родови названия в имената си – Христо и Станко. Имаме щастливо семейство. Родителите ми живеят в пристройка на къщата ни, която децата знаят като бабиния апартамент. Това е малкият кръг на живота, който виждам по различен от другите начин. Бе важно за мен и за тях да видим как се вписваме в него, откъде идваме, какво е имало преди нас и кои сме всъщност. Нека децата разберат как живеят другите и какво ценят, какво ги безпокои и от какво са лишени. Това ще ги направи по-зрели, по-мъдри, по-отговорни…”, казва жената.

Преди време тя дала на сестра си адреса на българските роднини, който имала, но листчето изчезнало, докато жената пътувала на екскурзия в Европа. Месеци по-късно сподели голямата си мечта в един генеалогичен форум в интернет и така се свърза с “24 часа”.

Алeксeния Димитрова 24chasa.bg


Leave a Reply

You must be logged in to post a comment.