Блогът на Видин Онлайн Блогът на Видин Онлайн

Неофит Видински е колосална личност!

02.27.2011 · Posted in Новини
Дядо Неофит е избран за видински митрополит на връх Димитровден (26 октомври 1914 г.)

Дядо Неофит е избран за видински митрополит на връх Димитровден (26 октомври 1914 г.)

Това казва пред в. “НИЕ” Видинският митрополит Дометиан по повод 40-годишнината от кончината на своя предшественик

“НИЕ”: Ваше Високопреосвещенство , дядо Неофит е една цяла епоха – не само като време, през което е заемал митрополитската катедра във Видин, но и като морал, и като нескончаем низ от дела. Кое го отличава и днес от неговите съвременници?
Дометиан Видински: Дядо Неофит е избран за видински митрополит на връх Димитровден (26 октомври 1914 г.). На 16 ноември пристига във Видин. Ще поясня, че след избора има период от една седмица, в който се изчаква да се види дали няма да има възражения, дали изборите са минали редовно. И следващата неделя (ако няма възражения) става каноническият избор. И така, на 16 ноември 1914 г. новоизбраният Видински митрополит Неофит пристига в град Видин, тържествено посрещнат от гражданството, пред което той изнася първото си архипастирско слово, в което казва: “Знам, че делото, което Бог, Църквата и вие ми възложихте, е високо, кръстът е колосален и тежък. Но облегнат на вашата предана любов и деятелност, послушание, аз се хващам за ралото без да обръщам поглед назад. В мен вие ще имате не само всепредан и любвеобилен наставник, но и непоклатим защитник и проводник на вярата и евангелската истина. Не ще дам сън на очите си и дрямка на клепките си…”. Това са първите думи пред гражданството и пред вярващите люде на новоизбрания митрополит. И той действително в течение на почти 60 години е вградил изключителни постижения – църковнослужебни, книжовни, стопански, изграждане на църкви и манастири и не по-малко дела на милосърдие към нещастните. Дядо Неофит е имал високо богословско образование и големи дарования. Както знаем, след Цариградската българска семинария е завършил с отличие и Петербургската духовна семинария и академия. Той е имал таланта и да пише книги. Освен това е едно благородно сърце, което дава силите си за благородни, милосърдни институции, какъвто е детският дом, който носи името на неговия загинал на фронта син Желязко Попниколов – сегашната Детска градина №1. Негово дело е построеното за дъщерите на загиналите по фронтовете българи училище във Видин и подобно училище за сираци в Лом. Построяването на десетки храмове, да не говорим за митрополитския “Св. Николай”, довършване на катедралния храм “Св. Великомъченик Димитър”, който грубо е бил построен по времето на митрополит Кирил, но при дядо Неофит са извършени довършителните работи като иконостаса, иконите и пълно изографисване на храма, поставянето на часовника, камбаните. Сградата на митрополията също е строена от него в периода 1924 -1927 г. Освен това негово дело е мавзолеят на Екзарх Антим, осветен в 1936 г. в присъствието на блаженопочившия цар Борис Втори и целия Свети синод. В Раковишкия манастир новият храм е строен през 40-те години като храм – паметник за 1850 лето Господне, когато се подготвя и провежда най-голямото българско въстание срещу турците. Дядо Неофит е избран през 1922 г. за председателствуващ Втория църковно-народен събор. Той е и наместник-председател на Светия синод през целия период от 1930 г. до 1944 г.
“НИЕ”: Какви са функциите на намест- ник-председателя?
Дометиан Видински: Екзарх Йосиф почива 1915 г. и до 1945 г., когато е избран за екзарх Софийският митрополит Стефан, ние нямаме председател на Светия синод със сан екзарх или патриарх, а намесник-председателят играе тази роля. Когато през февруари 1945 г. дядо Стефан е избран за екзарх и признат от Цариград, вече се снема злощастната схизма, която е била наложена от Цариградската патриаршия на Българската православна църква на 16 септември 1872 г. За екзарх е избран митрополит Стефан, а не дядо Неофит по политически обстоятелства, защото той не е бил много тачен от правителството на Отечествения фронт. И той е трябвало да си подаде оставката като глава на Българската църква, но остава член на Светия синод.
“НИЕ”: Неофит Видински оставя и множество книги. Какво е значението им днес? Например книгата му за Видинска епархия.
Дометиан Видински: Тя е кратка история на Видинска епархия и нейната църковно-стопанска дейност. Написана е в 1924 година. Той сам пише, че много пъти е взаимствал от историка Димитър Цухлев. Но ценното е, че за всяка духовна околия описва храмовете, кога са построени, кой е енорийският свещеник, колко де- кара земя или гора имат, колко жители има съответното населено място и още много други ценни данни. За съжаление оттогава до днес са се променили коренно. Така, ако в Салаш е имало училище, читалище, където младежите са играли драми, църква съответно с църковен хор, жители повече от 2000, то сега там са останали 15 души. Читалището е затворено, училище няма, има само един дом за престарели хора Като говорим за неговата книжовност, Неофит Видински има наред с всичкия ангажимент за управление на епархията, за храмостроителство, за строителство на милосърдни и други домове, манастири и прочее, въпреки цялата тази ангажираност той е написал знаменити трудове в областта на красноречието – един сборник за неделни проповеди, друг сборник за празнични проповеди, трети сборник за различни поводи в живота на църковната общност. Отделно има няколко по-малки книги – преводи на църковни и канонични теми. Да не говорим за издаване на списание, което се е списвало много старателно, отделни статии в църковен вестник “Духовна култура”. Той е един от ревностните защитници на еврейското население – той е този който води лично преговори с цар Борс III, с Богдан Филов като министър- председател за спасяване на евреите. Даже Богдан Филов пише в своите спомени, че Светият синод е водел война за спасяване на евреите. Освен това Дядо Неофит е излизал с продукти и дрехи на Видинското пристанище, когато са депортирали евреи от Беломорска Тракия и Македония – 11 хиляди души са депортирани от тези места, където България е имала само административно присъствие. Видинският митрополит Неофит тук е заставял да спират кораби, за да се дадат поне храна и облекло на натоварените като животни в трюмовете евреи. А в пределите на Ста- ра България са спасени 50 хиляди човека Плод на старанията на блаженопочившия митрополит Неофит е и това, че по времето на правителството на Кьосеиванов, той е издействал не само в началното училище, но и в гимназиите да продължи вероучение с изучаване историята на Българската православна църква. Неофит Видински е колосална личност! За това време, което Господ му е дал (на 103 години умира, 57 год. е митрополит) той е изградил в тази част от житейската си история, живот и дейност толкова светли страници на неговата книжовна, просветна, църковна, благотворителна дейност, че едва ли може някой да побере в съзнанието си, че може един човек да бъде способен на толкова добри неща. И, разбира се, всичко, което е оставил като строителство, като книжовност, като пример най-вече остава за вековете за нас, които служим на църквата и обществото, но край Бога той е праведник и искам да вярвам, че той е получил по достойнство и своето място в тишина и светлина в царството на Бога и неговите двери небесни. Хората в по-старото поколение още го помнят, за тях той е светец и осанка, видински митрополит, достоен наследник на великия български екзарх Антим. Сега, на 26 февруари, денят на неговата кончина, да бъде вечна паметта му, се навършват 40 години от тогава. И по този повод ще има специална панахида и богослужение в катедралния храм, извършена от викарий епископ Сионий, защото ние от 24 до 28 имаме съвещание на Светия синод по важни въпроси и сме свързали това време и в София и в Пловдив с четиридесетгодишнината от кончината на блаженопочившия български патриарх Кирил. Това е една признателност, за която ние сме морално задължени – особено вярващите люде и особено техните скромни последователи – имайки предвид думите на свети апостол Павел: “Братя, помнете вашите наставници, които са ви проповядвали словото Божие и като имате пред очи свършека на техния живот, подражавайте на вярата им”. Какви силни слова, но и колко съдържание – да се учим, да уважаваме и да се прекланяме пред подвига на достойните йерарси на Българската православна църква, за да продължим делото на светата ни Църква с българския народ за неговото духовно укрепване и придвижване напред в добруване, нравствено усъвършенстване и духовни плодове.
вестник НИЕ 24-27 февруари брой 15 2011г.

Leave a Reply

You must be logged in to post a comment.