Намерете купувачите на вот, те са виновни
На местните избори през 2007 г. четири избирателни секции от ромския кв. Нов път във Видин бяха преместени в ОУ "Христо Ботев", но това само улесни контролирането на вота. Дълги опашки се виеха пред урните през целия изборен ден. СНИМКА: ВАНЯ СТАВРЕВА в.24 часа
Преди дни кметът на Кюстендил Петър Паунов обяви своята идея как да се справи с търговията с ромските гласове.
За предстоящите местни избори, а и за президентския вот наесен той ще издаде заповед, с която ромите от квартал Изток ще гласуват в други секции в близки квартали на града. Става въпрос за шестте секции, които от десетилетия се откриват на първия етаж в ромското училище “Иван Вазов”. Обикновено след избори постъпват сигнали, че там вотът се манипулира и се купуват гласове по различна тарифа. Паунов е съгласувал идеята си и с полицията и срещнал пълна подкрепа за решението си.
Идеята на кмета на Кюстендил Петър Паунов да премести избирателните секции от ромския квартал Изток не е нова в политическия живот на България.
Във Видин вече я отиграха на последните местни избори през 2007 година и ефектът бе неочакван. Затова Паунов и кметовете, които биха последвали стъпката му, няма смисъл да предприемат обречени стъпки. По-добре е да проверят какво стана във Видин, за да не бъдат неприятно изненадани, както се случи с тогавашния видински градоначалник д-р Иван Ценов.
Преди 4 години община Видин изнесе четири секции от ромската махала Нов път в училище в града. Целта пак беше да се предотврати купуването и манипулирането на ромския вот. Не само че това не стана, но на практика се оказа, че изместването на секциите, вместо да осуети, подпомогна контролирането на гласуването.
Изнасянето им извън гетото само даде основание на брокерите на гласове да извозват организирано до урните жителите на махалата. Предтекстът им бе повече от благороден – хората са затормозени да упражнят конституционното си право на вот, защото трябва да повървят повече, и те ги улесняваха, като им осигуряваха безплатен транспорт.
Фирмени микробуси сновяха през целия изборен ден от квартал Нов път до града. Какво обаче е ставало по време на пътуването в тези микробуси далече от погледите на застъпници и полиция, се досещаха всички, но се оказа невъзможно да бъде доказано.
Проверки на общинската избирателна комисия тогава потвърдиха, че има организация за извозването на хора. И въпреки че бяха записани номерата на превозните средства и те бяха многократно проверявани от полицията, не бе доказано, че ромите са гласували по списък срещу 50 лева, каквито жалби имаше от предизборни щабове.
В крайна сметка въпреки преместването на секциите ромите постигнаха свръхактивност и в една от тях дори бяха гласували над 90 процента от избирателите.
Ако г-н Петър Паунов мисли, че това е начинът да спре практиката на предварителното събиране на личните карти и воденето до урните на избиратели под натиск, нека все пак има предвид видинския опит. От него се вижда, че такова добро намерение срещу купуването на гласове може да не доведе до желания резултат.
Търговията с ромски гласове във Видин се провали само веднъж – на изборите за европейски парламент през 2009 г., и решението не беше това. Секциите си бяха в ромската махала и брокерите си бяха там, но нямаше търсене.
Просто за първи път никоя политическа сила не пожела да купува гласове, въпреки че в края на изборния ден цената им бе паднала до 10 лв. и посредници активно обикаляха партийните щабове да ги предлагат.
Резултатът бе безпрецедентно ниска активност, тъй като гласуваха само ромите, които не го правеха за пари.
Другият начин за манипулация на резултатите в ромския квартал – чрез секционните комисии – също бе блокиран, защото политическите сили бяха пратили този път най-доверените си хора в тях.
Затова е добре и политиците, и кметовете да помислят върху механизъм, който ще предпази избирателите от купувачите на гласове. В тях е голямата вина изборите да преминават при съмнителна активност в някои секции.