Блогът на Видин Онлайн Блогът на Видин Онлайн

Крият зверска катастрофа 40 г. Пиян кмет почернил село Флорентин

01.21.2012 · Posted in Новини

Драмата на видинското село Флорентин продължава вече 40 години. Звучи като сюжет от криминален разказ. Но не е. Защото и най-богатото въображение не може да измисли нещата такива, каквито са се случили в злокобния май на 1964 г. Било е тежко и страшно, годините не са заличили преживяното и до днес.

секретарка на читалището Елита Костова

секретарка на читалището Елита Костова

В селското читалище във Флорентин днес са събрани фотоси с образите на участниците в жестоката местна драма от 1964 г. Тогава в селото, на брега на Дунав празничният 24 май преминава вяло, разказва секретарката на читалището Елита Костова. По-силната тръпка бил предстоящият същия ден мач на футболния отбор “Спартак” с противника от намиращото се на 30 км от тях с. Градец. Към 14 ч пред кметството се събират футболистите, идват и много фенове. Ще ги возят до Градец с руската газка на ТКЗС-то. 30 души изпълват пейките в каросерията до краен предел. За обща изненада в кабината вместо титуляра шофьор Теодосий Йончев сяда кметът Серафим Каменов.
Управникът идва пийнал и заповядва да му се даде ключът на колата. Теодосий и няколко от мъжете го молят да не кара – пиян е, а и не е професионален шофьор. Но властта е непреклонна до безпаметност. Какво можехме да направим, той беше и кмет, и партиен секретар, той колеше, той бесеше, спомнят си оцелелите участници в трагедията. Средната възраст на возещите се в камиона е 22-23 години. Повечето са 18-19-годишни младежи, само неколцина гонят 27-28, женени са, имат невръстни деца. Те първи разбират какво става и се споглеждат тревожно при рязкото форсиране на колата, удрят с юмруци по кабината. Вместо да намали опасната скорост, шофьорът кмет дава газ. На 7-8 км от Флорентин, при завой край с. Неговановци, губи управлението и блъска камиона в крайпътна акация. От бясната скорост последва удар във второ дърво. Всички до един изхвръкват от каросерията, двама-трима увисват в клоните на дървото, един се оплита в крайпътните жици, останалите падат на 30-50 м в избуялото наоколо жито. Пътуващи в обратна посока футболисти за мач в с. Връв първи се притичват на помощ.

Село Флорентин

Село Флорентин

Те буквално в насипно състояние товарят пострадалите в своя камион и го обръщат към Видин. Половината са в безсъзнание, потънали в кръв, всички са с изпочупени ръце и крака, охлузени. Двама са мъртви – директорът на училището Сава Маринов и неговият заместник Цветан Кирилов. След три дни във видинската болница умира и 19-годишният Богомил Йорданов.
За катастрофата се разчува веднага, тъй като се налага по време на мач във Видин да издирват по радиоуредбата седящите по скамейките на градския стадион лекари от местната болница. Футболисти и фенове окупират лечебницата, пристигат един по един и близките на пострадалите от с. Флорентин. Беше ужасно, нямаше кой да ни каже кой е жив и кой мъртъв, спомня си служителката в кметството Венка Илиева, чийто съпруг, вече покойник, е бил в камиона.
Нито един вестник не съобщава за трагедията, хората не смеят дори да говорят за нея. Изчезва поставеният на мястото на катастрофата малък каменен паметник, някой реже дори дървото, което ученици засаждат на мястото в памет на загиналите си учители. Едва в края на май 2004 г. в местното читалище “Пробуда” подреждат измачкани и избледнели от времето снимки на участниците в събитието. Не намерихме друг начин да възкресим тъжното събитие, за което толкова се говори в селото ни, обясняват.
Още им е мъчно – загиналите учители са били цветът на местната интелигенция, оцелелите са осакатени за цял живот. Няколко души си отишли по-късно от света, не надвили преживяното. Искахме да кажем на хората, че трябва да са критични към прищевките на властта, а на управляващите – докъде води главозамайването, твърди Елита Костова.

Местният поп бил в камиона
На младини местният свещеник Евтим Николов ритал топка, та оттогава викат на отеца Вавата. Бил е в камиона и помолят ли го да разкаже за катастрофата, просълзява се. Молих тогава кмета – недей бе, човек, пил си, хора ще возиш, рекох му, но той не ме послуша. Дори шофьорът на другата стопанска кола тръгна с мотор след нас, разбирайки какво може да се случи, но и той не успя да го спре, спомня си попът. Оттогава съм крив в краката, много силно съм ударил колената си в пейката пред мен, жалва се божият служител.
И пенсионираният учител Цветко Димитров е преживял трагедията. Останал е куц. Много скоро отборът се разпадна, замлъкнаха ученическият хор, женската певческа група, които ръководеше колегата ми Цветан Кирилов.
Общественият живот във Флорентин замира за години, ентусиасти няма, твърди Елита Костова, която знае с подробности за събитието от баща си Максим Костов, негов свидетел. Баща й се движел с мотор след камиона и пръв се върнал във Флорентин с жестоката вест за катастрофата. Дълги години не можеше да спи, нощем пред очите му все бяха пострадалите, викаше ги, спомня си дъщерята.
Първолета Цветкова standartnews.com

Съдят виновния, но не викат свидетели
28-годишният кмет Серафим Каменов е пратен в затвора за 20 години, макар известният по онова време катаджия Кръсто Михайлов – Кафака, да настоявал пред правосъдието за смъртна присъда. “Смърт, смърт”, викат и близки на загиналите и осакатените, които пълнят залата на видинския съд, но не като свидетели. Магистратите обаче не стигат до голямото възмездие. Приемат причиненото за неумишлено деяние, тъй като кметът е качил в кабината до себе си жена си Маргарита и дъщеря си Юлия. Никой от оцелелите в селото не можа да каже колко време от присъдата е излежал в затвора тогавашният им управник. Според едни – 4-5, според други – 7-8 г. Излязъл от врачанския пандиз и заминал на работа в бившия СССР. Когато се върнал, пак не се спрял във Флорентин, с жена си станали кравари в далечно място. Едва през последните години от живота си се върнал на село, вдигнал си нова къща. По зла ирония на съдбата паднал от втория етаж на помощна сграда, счупил гръбнак и след две седмици умрял. Отишъл си от света на 58 години. Като се върна на село, не му говорех, нямахме какво да си кажем, спомня си Цветко Димитров. Неотдавна се споминала и съпругата му. Приживе жената била изнасилена в дома си от селски апаш. Маргарита всяка вечер се молеше пред икона за прошка от бога за причиненото от мъжа й, твърдят съседите й.
standartnews.com


Leave a Reply

You must be logged in to post a comment.