Блогът на Видин Онлайн Блогът на Видин Онлайн

Кои сериозни болести забраняват да се женим

07.05.2011 · Posted in Новини
Благодарение на усилията на студента по право Петър Кичашки повечето от обществените сгради във Видин са достъпни за хора с увреждания. СНИМКА: ВАНЯ СТАВРЕВА

Благодарение на усилията на студента по право Петър Кичашки повечето от обществените сгради във Видин са достъпни за хора с увреждания. СНИМКА: ВАНЯ СТАВРЕВА

Ако страдате от тежко заболяване държавата може да ви забрани да сключите граждански брак.

Тази възможност е записана в Семейния кодекс. Член 7 от него забранява брак на лице, което страда от болест, представляваща сериозна опасност за живота или здравето на поколението или на другия съпруг, освен ако той знае за тези болести.

Кодексът обаче не казва кои са те, както и кой трябва да проверява женещите се дали са болни. По принцип при сключване на граждански брак се иска медицинско свидетелство, но публична тайна е, че повечето поликлиники го издават веднага без преглед срещу 15 или 20 лв.

Според судента по право Петър Кичашки обаче неясният законодателен текст може да създаде проблеми на хора с генетични увреждания. Затова той е подал жалба в Комисията за защита от дискриминация, която да се произнесе дали кодексът не поставя в неравностойно положение хора с генетични болести като него.

“Аз нямам лична драма. Мен никой не може да ме спре да се оженя. Ще си хвана багажа и ще отида да го направя във Финландия, Румъния, Сърбия или където и да е. Мен няма как да ме спрат. За мен обаче казусът е много мътен”, казва Кичашки. Той от години се бори за правата на хората с увреждания. Преди време спечели дело срещу игумена на Троянския манастир епископ Теодосий, който го нагрубил и изгонил от храма, защото шумял с инвалидната си количка.

“Ако комисията се произнесе, че този текст дискриминира хората с генетични болести, смятам, че той категорично трябва да отпадне. Дали човек има генетично увреждане, или не и какво ще му бъде поколението е негова лична работа, а не на държавата”, убеден е Кичашки. Според него държавата си измисля ограничения и причини, за да свежда до минимум грижата си за хора с увреждания.

Спорът дали носещите генетични болести имат право на пълноценен живот избухва периодично. Последно се случи по повод филма на Би Би Си за лошите условия в български домове за деца. Тогава бившият социален министър Емилия Масларова се обяви за задължителни прегледи на бременните дали не носят увреден плод. Мотивът й бе, че така ще се раждат по-малко деца с увреждания, които най-често биват изоставяни.

“Аз съм с генетично увреждане, но не живея в дом и смятам, че давам добавена стойност в обществото, която да избие разходите на държавата за мен”, твърди Кичашки. Той е категоричен, че родените с увреждания имат право да са живи и да са хора. Надява се подозрението му, че Семейният кодекс е срещу граждани като него, да не се окажат верни. Още повече че генетичните болести се определят с инструкция на Министерството на народното здраве от 1986 г.

Кичашки подкрепя становището на Българския хелзински комитет и на други неправителствени организации, че Семейният кодекс има нужда от тотална ревизия. “В Западна Европа например няма такъв институт като попечителство на хора с ментални увреждания и това трябва да отпадне. България изхожда по социалистически начин, като казва, че щом си с увреждане, не можеш да се грижиш за себе си, което в много случаи не е вярно”, смята студентът по право.

Ако успее с тази си жалба, той планира да се бори и за промяна в законодателството за издаване на решения от ТЕЛК. “Още от времето на социализма те просто са инструмент за оценяване на заболяване, докато модерните възгледи за уврежданията твърдят, че това не е болест. То е едно физическо трайно състояние, по което се съди, че дадено лице има някакъв функционален дефицит. Решението на ТЕЛК обаче казва, че той е болен, следователно трябва да бъде лекуван, т.е. трябва да бъде променян, за да пасне на средата”, обяснява Кичашки. Неговото увреждане например няма как да бъде рехабилитирано. Затова единственият му шанс е средата да се промени.

Кичашки живее във Видин, но е студент в трети курс по право в Нов български университет в София. За да идва на лекции и изпити в столицата, пътува с личния си автомобил, което му излиза скъпо, но друг начин няма. Нито един от влаковете и автобусите от Видин до София не е пригоден за инвалидната му количка.

“Дори и с чужда помощ да се кача, няма как да сляза, когато стигна. А ако сляза, пък няма как да стигна от гарата до университета, защото столичният градски транспорт не е достъпен за хора с увреждания”, разказва младият мъж. Той приема с насмешка рекламирания от социалните служби транспорт за инвалиди по предварителна заявка. По думите му в столицата има 3 буса, пригодени за хора с увреждания, като два от тях постоянно не работят. Благодарение на дългогодишните му усилия повечето от обществените сгради във Видин обаче вече са достъпни за инвалиди.

“В основата на проблема е, че България работи по медицински модел, който казва: ти си болен, ти си вреден и трябва да бъдеш лекуван. В модерна Европа и САЩ казват друго: ти не си болен, ти си човек, а стъпалата не са и те ще се съобразяват с теб. Имаш увреждане, но от теб зависи как то ще бъде третирано”, смята Кичашки. Когато завърши, той планира да стане адвокат. Признава, че това също няма да е лесно, тъй като и в съдебните зали се влиза трудно с инвалидна количка.
Павлина Трифонова 24chasa.bg


Leave a Reply

You must be logged in to post a comment.