Блогът на Видин Онлайн Блогът на Видин Онлайн

Защо Видин се топи?

03.24.2011 · Posted in Новини

Защо Видин се топи

Защо Видин се топи

Защо Видин се топи?

Може би този текст все пак ви е попаднал – въпреки че става въпрос за материал, излязъл не в класически столичен вестник, а в един елек- тронен таблоид. Текстът твърди, че “според група водещи млади незави- сими социолози за 180 дни от управлението на Бойко Борисов заради стреса, здравната реформа, осигуряването, нерегламентираното за- конодателство за труда, лошите кредити, самоубийствата, бедността и мизерията са починали над 120 хил. българи”. Тук ще направя уточнението, че в публикацията не се споменават имената на тези “независими социолози”, а и липсват данни за методологията, която са ползвали. И все пак този текст дава идеята да се види каква е картината във Видин. Разбира се, трудно бихме могли да отговорим на въпроса “колко видинлии тежат на съвестта на Румен Видов?” Но на два пъти вдиганите такси за погребение са негово дело, подкрепено масово от общинските съветници – така високата смъртност на видинлии стана доходоносен бизнес на общината! Но да се върнем на темата за демографската ситуация във Видинско, която е твърде актуална особено в контекста на приключилото неотдавна преброяване на населението.
Надали новото преброяване ще ни каже нещо ново. Всички си знаем, че видинлии се топят като тазгодишния сняг. Всъщност ако погледнем Северозападния регион, който по данни на Евростат е най- бедният в Европейския съюз, се оказва, че демографската ситуация в Област Видин е по-лоша от тази и във Враца, и във Монтана. Да не говорим за Плевен, който само по чиновнически съображения е сложен дори за център на региона.
И така, от 2004 г. насам естетственият прираст на населението (съотношението между раждаемост и смъртност, което се изчислява на 1000 души) в област Видин се движи около минус 14 ‰, като за 2009 година стойността е минус 13, 5 ‰ (най-лош по- казател за цялата страна!). За сравнение във Враца естественият прираст се движи около минус 10 ‰ (минус 9,4 ‰ за 2009 го- дина), а в Монтана – около минус 11 ‰ (минус 9,4‰ за 2009 година). Това е картината за цялата област Видин. Тази в община Видин не е осо- бено по-добра. Средно естественият прираст в нея е около минус 8 ‰ (минус 8,06 ‰ за 2009 година!). Отново за сравнение най- лошата стойност на този показател за община Враца е през 2006 година (ми- нус 6,3 ‰), а за 2009 година естественият прираст е минус 4,2 ‰.
И община Монтана е по-добре от нас. Там най-нисък естествен прираст има през 2004 година (минус 7,3 ‰) като оттогава има постоянно подобряване, а за 2009 година стойностите са минус 4,7 ‰. Лошите показатели за естествен прираст във Видинско са резултат от две тенденции. Първата е свързана с високата смъртност в общината – данните от 2004 година показват, че смъртните случаи се движат около 1100 на година (1102 за 2009 година) като няма драстични промени през годините. Тоест, броят на починалите е относително константен.
Но при постоянно намаляващото население процентът на смъртността застрашително расте! Големият про- блем е свързан и с втората влияеща върху естествения прираст величина – броят на новородените, който във Видинско е константно малък – от години средно около 550 са новородените (569 за 2009 година). Тоест, двойно повече видинлии годишно умират, отколкото се раждат. Затова и няма как естественият прираст да е положителен. А и да не забравяме, че това е величина, която се изчислява на база на общия брой на населението – следова- телно когато населението постоянно намалява и естественият прираст се влошава. Но отрацителният естествен прираст не е единствената причина за намаляването на населението във Видинския край. Големият виновник се оказва механичният прираст (във Видин носи собственото име на кме- та). Ако избегнем сложните термини, с които специалисти и политици затрупват аудиторията, най-общо проблемът е, че поради икономически причини видилии масово напускат родното гнездо – някои към други райони на България, а мнозина и извън нейните предели. Верността за това механично движение на населението се доказва и от неотдавна излязлата официална европейска статистика, че тук живеем в най-бедния регион в ЕС – нещо което ние до жестока болка го знаем от няколко години. След всичко казано дотук за мен вече не е проблем да си обясня лавинообразното намаляване на населенението в областта и в частност в община Видин. Преди да са излезли окончателните данни от преброяването никой не може категорично да каже с колко точно е намаляло населението на Видин откакто започна мандатът на кмета Румен Видов. Но изнесените предварителни данни показват, че област Видин, при 90% преброени, има население около 89 хил. души. Трудно да си представим, че при това положение дори и при 100% преброени числото ще надхвърли 100 хил. Така че на въпроса “Къде са отишли видинлии?”, отговорът е: “колкото може по-надалеч от Видин”.
По време на провелата се в края на миналата година конференция “Културното наследство на Северозапада – състояние и възможности. Област Видин” беше говорено много за неизполваните възможности на Северозапада. Но нещото, което на мен ми направи особено впечатление и се вряза в паметта ми, бяха изнесените данни за броя на хората от Северозападна България, пребиваващи в Испания. Райна Манджукова, която в средата на миналата година бе отстранена от поста директор на Агенцията за българите в чужбина (с мотива за „нелоялно отношение към управляващия екип на Министерския съвет”), изнесе данни, които за пореден път напомнят, че живеем в регион с много проблеми.
По нейни думи към декември 2009 година в Испания пребивават за постоянно 164 хил. българи. По данни на организации на българите в Испания една трета от тях са дошли от Северозападна България. Манджукова подчерта и едно свое наблюдение – по време на свое пътуване в Испания през 2009 година, тя посещава пет от българските неделни училища там, при което й прави впечатление, че повечето от децата са от Видинския край. Въпреки че тези данни нямат официален характер (защото са дадени от вече уволнената директорка), без съмнение над 50 хил. българи от Северозападна България са потърсили по-добър живот в Испания. При това значителна част от тях са взели при себе си и своите деца в училищна възраст, които, израствайки в средиземноморската страна, надали някога ще се завърнат в родния си край. Мога само да гадая колко от тези 164 хил. българи са от Видин – на първо място защото никоя институция в България не води точна статистика, а и още повече, че и никой не може да каже колко са пребиваващите незаконно там, които не могат да бъдат уловени от официалните статистики.
Никой не се интересува от броя на видинлиите (а общината при желание би могла да го направи!) в българските колонии в Италия, Гърция, Кипър. Но струва ми се, че сам по себе си показателен е фактът, че всяка седмица микробуси откарват видинлии по посока Испания, Италия и Гърция. И надали всички те отиват там на почивка. А и едва ли има видинлия, който да не познава поне пет съграждани, потърсили по-добър живот в чужбина – както в средиземноморските държави, така и по на север. И въпреки кризата малко от заминалите дори и смеят да се върнат във Видин, защото колкото и да е зле там, тук е десет пъти по- зле. Безспорно стресът, породен от високата безработица и трудното оцеляване, мръсният въздух, цялото безхаберие на администрацията, общуването с която често пъти е ходене по мъките и допълнително опъва нервите на и без това изтормозените видинлии, се отразяват върху качеството, а и върху продължителността на живота на жителите на страропрестолния град. Така че струва ми се, че при нас въпрос не е само колко хора тежат на съвестта на Видов, а колко видинлии е прогонил от родния край, независимо дали по посока „само” на столицата или към по-далеч, чак зад граница. Следователно, когато се говори за намаляване на населението на нашия град и общината като цяло задължително трябва да се направи едно уточнение – с най-бързи темпове намалява населелнието в трудовоактивна възраст. А това е така, просто защото младите масово напускат видинската община. И не мога да ги обвинявам – не отдавна говорих с медицинска сестра във видинската болница, която ми каза, че единственото, което я задържа да не потърси реализация в чужбина, е, че има две малки деца, които не може да остави. Много видинлии обаче до такава степен са се оказали без перспектива, че оставят децата си за отглеждане на баби и дядовци и заминават. С надеждата скоро да вземат и тях. Друга мнозина са пък тези, които са задържани във Видин единствено от възрастните си родители, които имат нужда от грижите им. Така че стискат зъби и продължават да живеят, ако това, нашето, въобще може да се нарече живот, във Видин!!!
И бъдещето изобщо не изглежда розово. И дори и най-розовите очила не биха могли да го направят такова. Защото както е тръгнало, е твърде вероятно видинските деца, тези, които все още са тук, когато пораснат, ще работят преди всичко, за да продължават да изплащат взетия кредит от Видов. И едва ли, въпреки големите му обещания, ще се возят в гондоли – освен ако, разбира се, не заминат на трудов туризъм във Венеция.
Теодора Макавеева в.НИЕ 21-23 март 22 брой 2011г.

Leave a Reply

You must be logged in to post a comment.