Блогът на Видин Онлайн Блогът на Видин Онлайн

Градът ни има неповторим облик

06.13.2011 · Posted in Новини

Ангел Недялков - Главен архитект на община Видин

Ангел Недялков - Главен архитект на община Видин

- Г-н Недялков, твърде необичайно, поне за мен, е че разговаряме не в кабинета Ви, а на улица “Искър”, където всеки момент ще започне събарянето на една от предназначените за разрушаване опасни къщи в града. Колко са те и колко успяхте вече да разрушите?
- В понеделник стартира разрушаването на първата от въпросните сгради – тази до крепостта “Баба Вида”. Всъщност, по този въпрос се работи от година. Тези къщи, освен че изглеждат много зле, са и много опасни. Започнахме с “коптора” до крепостта, защото тя не само е до едно емблематично за града ни място, но е и обект на постоянно недоумение от страна на всички, посещаващи крепостта. Виждал съм по Интернет нелицеприятни снимки на просещи голи деца и не мога да бъда безучастен към създавания от тях имидж на града ни. Къщата, чието събаряне ще започне всеки момент тази сутрин (Бел. на редакцията: вторник, 7 юни) ще е втората, предстои ни събарянето на още три постройки в квартал “Калето”.
- Каква е процедурата по събарянето им?
- Законовите разпоредби ни задължават да издадем съответни заповеди и да предупредим живеещите в тях. Тези, които са редовни наематели и също така редовно си плащат наемите, ще бъдат изведени в други общински жилища. В постройката при крепостта от многото живеещи там, само едно семейство имаше настанителна заповед и редовно плащаше дължимите за наем суми и затова то вече е настанено в общинско жилище. Останалите са самонастанени и към тях ангажименти общината няма. Подобна е ситуацията и с трите къщи в Калето, където никой не знае колко човека ги обитават. Освен че са опасни за живеене, тези къщи са и без никакви хигиенни условия. А зад тази, коятонсегансенсъбаря, има детско заведение, чиято площадка е непосредствено до външната тоалетна – нещо абсолютно недопустимо.
-Доколкото помня, Вие сте главен архитект на общината от ноември 2009 година?
- Да, от 15 ноември. Роден съм във Видин, майка ми и баща ми живеят тук. Завършил съм Първа гимназия през 1973 година, после архитектурния факултет на тогавашния инженерностроителен институт. Но по стечение на обстоятелствата, по-голямата част от професионалната ми практика е била извън Видин – предимно в София и в чужбина.
- През тези почти две години кое бе най-трудното, най-проблемното в дейността Ви на главен архитект?
- Като всеки областен град, Видин има много и различни проблеми, но основният е липсата на градоустройствена основа за по-голямата му част. Това създава изключително голяма бъркотия при решаване индивидуалните проблеми на гражданите. Затова още от встъпването ми в длъжност се боря за създаването или по-точно за актуализирането на градоустройствените планове. Визирам Калето, централната градска част, жилищен комплекс “Строител”… Почти навсякъде нещата не са ясни и се правят частични изменения, работи се на парче, което води до по-голямо объркване в градоустройствените решения на Видин. В момента има една оперативна програма на Министерството на регионалнотото развитие и благоустройството за интегрирани градски центрове. Предстоящо е подписването на договор между общината и министерството, както и отпускането на 500 000 лева за актуализиране на четири градоустройствени проекта. Деветдесет и пет процента от въпросната сума са от Европейския съюз и от държавата, финансовото участие на общината е само пет процента. Така че аз съм оптимист и вярвам, че в рамките на година – година и половина доста голяма част от градоустройствените проблеми на Видин ще могат да бъдат решени. Другите – те са следствие от тях.
- Значи ли това, че и нашумелият от седмица проблем с емблематичната за града ни Телеграф капия и извършващите се там строително-ремонтни работи, за които писа в. ВИДИН, както и с възобновяването й като бар или дискотека, също са следствие от неяснотите в градоустройството на града ни. Вашето виждане за ставащото там?
- Аз съм носталгично свързан с Телеграф капия и живо се интересувам от това, което се случва. А какво се случва? Там има три вида собственост – държавна, общинска, тоест публична и частна. По една или друга причина, Телеграфа, поточно визирам Лятната градина, защото тези части не са обособени, е частна собственост.
- Чия, по-точно?
- Придобита е след приватизацията на Бъдинтурист. Но понеже при мен не са постъпвали проекти за одобряване, не зная какво точно се прави там. Явно е някаква реконструкция, някакво вътрешно преустройство. На 9 юни специалисти от областната управа и общината след щателна проверка ще установят какво се върши, с чие разрешение се върши и евентуално ще бъде създаден разделителен протокол, с който да се обособят ясно и точно отделните собствености. Но каквото и да се върши там, абсолютно е задължително съгласието на останалите съсобственици – общината и държавата. Да не говорим, че това е паметник на културата, следователно нужно е разрешение и от министерството на културата. Така че каквото и да се прави в момента, то не е извършено правилно и по всяка вероятност подлежи на санкции.
- Ще продължи ли да съществува Телеграф капия, ако не в онзи вид, който помним от младостта си, то поне като един оригинален бар, а не, както се говори, като поредната дискотека?
- Никога не съм смятал, че това е подходящо място за заведение. Но съм дълбоко убеден и ще продължавам да работя за възстановяване на Телеграф капия във вида, каквато е била. Вътре може да стане информационен център. А защо не и своеобразен музей. С една дума – всичко друго, но не и дискотека. Място за тях има достатъчно другаде в града. Телеграф капия трябва да продължи да съществува като един от символите на Видин.
- Значи ли това, че тя ще стане естествена част от проекта за крайдунавския парк?
- Не. Крайдунавският парк обхваща зоната около крепостта, бившата казарма и цялата зелена зона от “Баба Вида” до ферибота. Там се предвижда построяването на гребен канал, хотелска част, рибарско селище. За този проект доста се писа, остава да го осъществим.
- Г-н Недялков, предполагам, че сте започнали работата си като главен архитект на общината с доста сериозни намерения. Кое от предвиденото успяхте да направите, кое – не?
- Нека не звучи нескромно, но по-голямата част от това, което исках да направя, съм започнал и направил. За съжаление, нашата работа е дългосрочна и конкретните резултати не могат да се видят веднага. Но все пак някои са видими. Като събарянето на опасните сгради. Или решаване градоустройството на централната градска част. Предстои проектирането и на крайдунавския парк, знаете, че това ще стане и на румънска територия като симетричен такъв. В общи линии, смятам, че е направено доста.
- Вашият приемен ден е в понеделник, нали. С какви проблеми идват хората при Вас?
- За съжаление, може би заради кризата, идват все по-малко хора. Но обикновено проблемите им са гра-доустройствени и нерешени в рамките на тяхната соб-ственост или по-точно съ-собственост. В момента, когато се приеме и процедира градостройственият план на Калето, например, две трети от тези проблеми ще от-паднат. И тогава издаването на виза, на разрешение за строеж или за ползване ще бъде много лесно и законно регламентирано.
- Казахте, че Видин има проблемите на всеки областен град. На другите областни градове нямат тази специфична архитектура, силно повлияна от другите европейски градове по Дунав. Ще успеете ли да запазите все още съществуващите, макар и занемарени, оригинални къщи в Калето, например? И как може общината да направи това?
- Вижте, за почти всички сгради, които са паметници на културата, се полагат специални грижи. По този въпрос също се работи горе долу от една година и всички собственици, защото повечето от тези къщи са частна собственост, са предупредени неколкократно, че трябва да възстановят външния вид на домовете си. Защото, освен че изглеждат грозно, те могат да са опасни – и за обитаване, и за минаващите около тях. Законът за запазване на културното наследство предвижда и такава опция – об-щината да извърши ремонт за сметка на собственика, като впоследствие, за да може да си възстанови средствата, се учредява ипотека в полза на общината. Собственикът не може да предприеа никакви прехвърлителни сделки, без да е уредил сметките си с общината. Разбира се, това е крайна мярка, към която ще прибегнем, стига да имаме достатъчно средства. Все пак, центърът на Видин е доста интересен и характерен в архитектурно отношение и би трябвало сградите да бъдат запазени в почти автентичния им вид.
- Някакви идеи в този смисъл за дизеловата електроцентрала, ако не се лъжа, първата по рода си в България. Или за сградата на бившата туристическа спалня, на която от години виси транспарант “Продава се” и от която са останали само стените?
- И двете сгради са частна собственост. Лично смятам, че сградата на туристическата спалня беше прекрасна, но тя вече е компрометирана. Изгнила е като конструкция и съдбата й е ясна – да бъде съборена. Все още не е включена в списъка на опасните сгради, защото не е обитавана. Но при наличие на средства, ще принудим собственика или собствениците да вземат съответните мерки. Много харесвам и сградата на дизеловата централа, тя може много подходящо да се адаптира, да се съчетае с ново строителство. За щастие, тя е доста запазена. За съжаление, нямаме право да даваме съвети какво би могло да се направи от нея или в нея, защото, както вече казах, тя е частна собственост.
- Напоследък много се говори, даже в някои градове, вече се работило санирането на панелните блокове, чийто вид също не е особено приветлив. Правили се нещо подобно при нас?
- Само като инициатива на собствениците на апартаменти. Доколкото знам, има и банкови оферти за отпускане на кредити за половината от нужната стойност. Пак, доколкото знам, трябва да има решение на всички живеещи във входа. Като главен архитект аз държа санирането на една сграда или остъкляването на балкони да минава задължително през общината, тоест да има някакъв ред. Прави впечатление, че напоследък хората се понаучиха на този ред. Държа да подчертая, че ние не разрешаваме преустройството на един балкон в лоджия, например, защото това не е съобразено с конструкцията на жилищния блок. Не че преди няма подобни случаи. Но от година-две гарантирам, че не е разрешено да се прави.
- Имате ли някакъв принцип, от който се ръководите в личен и професионален план?
- Може да звучи малко изтъркано, но ако трябва да формулирам някакъв мой принцип, той е: “Прави каквото трябва, пък да става каквото ще”.
- Не звучи ли малко фаталистично?
- Не бих казал. Не винаги нещата зависят само от теб. Но когато ти си лично отговорен за тях, прави ги както трябва.
Интервюто взе: Лора Владимирова в.Видин 9-12 юни брой 41 2011г.


Leave a Reply

You must be logged in to post a comment.