Блогът на Видин Онлайн Блогът на Видин Онлайн

Вторият водоносен хоризонт е разкрит детайлно от сондажа до село Гомотарци и от румънския сондаж срещу Кошава, който е с температура 95 – 100 градуса (лично аз тогава придружавах на румънския сондаж генералния директор на Геоложки проучвания – София акад. Йовчев).

Сега светът, особено Европа, е бедна на суровини. И затова главният въпрос е  за ефективното използване на суровините и от къде да се доставят.

Използването на геотермална енергия за отопление е практика в Исландия, Швеция, Франция, Япония, Унгария и други страни. По света има голямо разнообразие от приложения на евтината геотермална топлина. През 2004 г. повече от половината от геотермална топлина се използвала за отопление, а една трета - за минерални извори. Останалата част е използвана за различни промишлени процеси, за битова гореща вода, в селското стопанство и пр. В градове като Рейкявик по тръби топлата вода от геотермални инсталации се използва по пътища, тротоари, покриви и др. места да се стопява снегът.

Ние, като ръководство на Видински окръг, през 1982 г. бяхме специално поканили от Франция специалисти във връзка със създаване на геотермално отопление на Видин.

По техни данни през 1981 г. в град Париж са се отоплявали с геотермална енергия 15 хил. жители. 3500 други

жилища бяха в процес на оборудване и 3600 – в процес на подготовка. Днес тяхната програма предвижда до 2020г. да се превключат на геотермална енергия един милион жилища.

Разработката за отопление на град Видин с геотермална енергия бе по инициатива и предложение на проф. Иван Станев – той привлече и много добри специалисти. Като хидрогеолог той проучи територията на Кошава, Златен рог и Видин. Добивът на геотермална енергия според разработката е посочен в схемите вдясно – технологията дава възможност да се използват и двата водоносни пласта – заедно и поотделно. Както и да се използва и газта вместо ел. енергия за доотопляването до 70 градуса на по-плиткия водоносен хоризонт. С това ефективността се увеличава значително (виж икономическия анализ най-долу).

Дължа да отбележа, че двата основно определени водоносни хоризонта са по-добре разположени и развити в целия Златен рог. Логично, ако се реши Видин да се отоплява с геотермална енергия, първата проучвателна сондажна термодвойка да бъде в Златен рог.

Капиталовите вложения за една термодвойка са около 2 млн. лв. по цени 1982 г. без участие на газта (виж икономическия анализ).

До закриването на сланотрънския сондаж през 1987 г. бяха изминали 28 години – той бе прокаран през 1959 г. През целия този период водата е имала постоянен дебит, налягане и температура – следователно водата не е проникнала в околната среда и подпочвените води, ползвани за питейни от града, какъвто повод бе измислен, за да се затапят сондажите. Ще припомня, че главните терени за водоснабдяването на Видин бяха създадени 16 години след сланотрънския сондаж. Трудно е да се предположи и приемеме, че геолозите и хидролозите не са взели предвид влиянието на сланотрънския сондаж в бъдещето.
Но през този период Държавният съвет издаде Указ номер 56, позволяващ да бъдат създадени първите частни предприятия – държавата се подготвяше за преход от една икономическа система в друга.
Някои от висшите видински ръководители са искали вероятно ценните геотермални води да се използват в
бъдещето от частни лица, от които са очаквали материални облаги. Или пък са се съгласили да се затворят
сондажите поради некомпетентност. Но както се казва: „Станалото – станало”, сондажите за минералната
вода са затворени, включително този непосредствено до гипсовото предприятие, който даваше основната суровина за популярната тогава паста за зъби „Мери”, изнасяна и в чужбина. Сега въпросът е за прокарването на нов сондаж.
Дали проекта за използване на сланотрънската вода да е за един, или за двойка сондажи (през втория да се връща водата обратно в недрата на земята), не може да се решава от геолози и хидролози, а от химиците и лекарите. Защото отработената вода от лечението е замърсена и правилно ли е тя да се вкарва в чистата геотермална вода?
На времето в канала за отходните води на гипсовото предприятие се изливаше и геотермалната вода от банята в Сланотрън, а от там – в река Дунав. Малките количества не замърсяваха наднормено голямата река.
Известни са лечебните свойства на геотермалната вода.
Следва да споменем научната работа по изследването, доказващо тези лекуващи качества на сланотрънския сондаж на д-р Йорданова – с този свой труд тя защити званието „Кандидат на медицинските науки”. Също и труда на хората от тогавашната Санипит станция – Видин.
От онова време всичко се знае – точният състав на водата, лечебните й свойства. А и практиката го потвърди – автобуси вървяха от Видин за Сланотрън през половин час, около 2000 човека дневно минаваха през банята!
Освен това навремето кандидатът на химическите науки Тодоров създаде и бе утвърдена от БАН технология за получаване на стронций от геотермалните води – от 10 кубически метра геотермална вода, по памет, се получава 1 килограм стронций – колкото по-дълбок е сондажът, толкова повече се увеличава съдържанието на стронций. Тогава, през 1980 г., стронцият имаше цена 2600 западногермански марки.
През 1959 г. при проучване на гипса между Кошава и Сланотрън сондажът се самозапали.
До този сондаж се прокара нов. И той също доказа наличие на газ, въглероден двуокис, гипс и геотермална вода. През 1960 г. между Покрайна и Гомотарци друг сондаж горя три дни – гасиха го пожарните от Видин и Михайловград. Сега е изоставен и сондажът на газ между предприятието и село Гомотарци, използван за отопление на „Кошава” за повече от 7 години. Затворени бяха и сондажите за гипс и за газ между Покрайна и Гомотарци. Описвам това, за да подчертая: проявления на газ има във всички прокарани сондажи в Златен рог!
Особена значимост за промишлен добив имат районите Покрайна – Гомотарци, Гомотарци – минното предприятие „Кошава”- Сланотрън и Кошава. Трябва да подчертая, че газта като технология за добив няма общо с шистовия газ, за който се говори напоследък! Той не е химически обвързан с пластовете! Няма да се извършват взривни дейности и да се набива вода. Все пак е наложително прокарването на един проучвателен сондаж в района на Покрайна - Гомотарци. Там геолозите смятат, че перспективите за добив на газ са най-добри. Вместо заключение ще завърша с това, че последното социалистическо ръководство на окръга извърши едно значимо политико-стопанско престъпление. То започна със затварянето на една от най-
проспериращите общини в окръга – община Златен рог, която наброяваше около 18 хил. жители – а имаше общини в окръга и с по 2 и 3 хил. жители. Със закриването на общината, която мина към Видинска община, видинското ръководство вече можеше безпрепятствено да затвори всички минерални сондажи. Включително и този, захранващ и видинската минерална баня (до „Баба Вида”), който не можеше да има нищо общо с водозахранването на града от Сланотрън. Така бяха нанесени две гибелни беди!
И не само населението в Златен рог загуби надеждата за своето развитие, а разрухата стисна в клещи района.