
Инж. Виден кръстев
Свидетелски разказ от първо лице
Видин и особено Златорожието са богати на геотермални води и газ (те бяха открити с прокарването на шахтите на рудник „Кошава”). А това, че е възможно използването на такива източници за отопление и промишлена и други дейности, в различ- ни страни са го доказали отдавна.
На основание на структурните сондажи на територията на Видинска община, особено в Златорожието, са разкрити два заслужаващи нашето внимение геотермални водоносни хоризонта.
Първият определен водоносен хоризонт, заслужаващ нашето внимание за стопанска, лечебна и други дейности, е на дълбочина от повърхността от около 800 до 1600 метра и е с температура от 48 градуса. Той
захранваше минералните бани в с. Сланотрън и Видин, докато в края на 80-те години на миналия век те бяха затапени. Вторият водоносен хоризонт е на дъл бочина от 2400 метра и е с температура 95 градуса. Това са данни на геолозите, проучвали този регион**.

геотермална енергия
Вторият водоносен хоризонт е разкрит детайлно от сондажа до село Гомотарци и от румънския сондаж срещу Кошава, който е с температура 95 – 100 градуса (лично аз тогава придружавах на румънския сондаж генералния директор на Геоложки проучвания – София акад. Йовчев).
Сега светът, особено Европа, е бедна на суровини. И затова главният въпрос е за ефективното използване на суровините и от къде да се доставят.
Използването на геотермална енергия за отопление е практика в Исландия, Швеция, Франция, Япония, Унгария и други страни. По света има голямо разнообразие от приложения на евтината геотермална топлина. През 2004 г. повече от половината от геотермална топлина се използвала за отопление, а една трета - за минерални извори. Останалата част е използвана за различни промишлени процеси, за битова гореща вода, в селското стопанство и пр. В градове като Рейкявик по тръби топлата вода от геотермални инсталации се използва по пътища, тротоари, покриви и др. места да се стопява снегът.
Ние, като ръководство на Видински окръг, през 1982 г. бяхме специално поканили от Франция специалисти във връзка със създаване на геотермално отопление на Видин.

геотермална енергия
По техни данни през 1981 г. в град Париж са се отоплявали с геотермална енергия 15 хил. жители. 3500 други
жилища бяха в процес на оборудване и 3600 – в процес на подготовка. Днес тяхната програма предвижда до 2020г. да се превключат на геотермална енергия един милион жилища.
Разработката за отопление на град Видин с геотермална енергия бе по инициатива и предложение на проф. Иван Станев – той привлече и много добри специалисти. Като хидрогеолог той проучи територията на Кошава, Златен рог и Видин. Добивът на геотермална енергия според разработката е посочен в схемите вдясно – технологията дава възможност да се използват и двата водоносни пласта – заедно и поотделно. Както и да се използва и газта вместо ел. енергия за доотопляването до 70 градуса на по-плиткия водоносен хоризонт. С това ефективността се увеличава значително (виж икономическия анализ най-долу).
Дължа да отбележа, че двата основно определени водоносни хоризонта са по-добре разположени и развити в целия Златен рог. Логично, ако се реши Видин да се отоплява с геотермална енергия, първата проучвателна сондажна термодвойка да бъде в Златен рог.

Пожар
Капиталовите вложения за една термодвойка са около 2 млн. лв. по цени 1982 г. без участие на газта (виж икономическия анализ).
До закриването на сланотрънския сондаж през 1987 г. бяха изминали 28 години – той бе прокаран през 1959 г. През целия този период водата е имала постоянен дебит, налягане и температура – следователно водата не е проникнала в околната среда и подпочвените води, ползвани за питейни от града, какъвто повод бе измислен, за да се затапят сондажите. Ще припомня, че главните терени за водоснабдяването на Видин бяха създадени 16 години след сланотрънския сондаж. Трудно е да се предположи и приемеме, че геолозите и хидролозите не са взели предвид влиянието на сланотрънския сондаж в бъдещето.
Но през този период Държавният съвет издаде Указ номер 56, позволяващ да бъдат създадени първите частни предприятия – държавата се подготвяше за преход от една икономическа система в друга.
Някои от висшите видински ръководители са искали вероятно ценните геотермални води да се използват в
бъдещето от частни лица, от които са очаквали материални облаги. Или пък са се съгласили да се затворят
сондажите поради некомпетентност. Но както се казва: „Станалото – станало”, сондажите за минералната
вода са затворени, включително този непосредствено до гипсовото предприятие, който даваше основната суровина за популярната тогава паста за зъби „Мери”, изнасяна и в чужбина. Сега въпросът е за прокарването на нов сондаж.
Дали проекта за използване на сланотрънската вода да е за един, или за двойка сондажи (през втория да се връща водата обратно в недрата на земята), не може да се решава от геолози и хидролози, а от химиците и лекарите. Защото отработената вода от лечението е замърсена и правилно ли е тя да се вкарва в чистата геотермална вода?
На времето в канала за отходните води на гипсовото предприятие се изливаше и геотермалната вода от банята в Сланотрън, а от там – в река Дунав. Малките количества не замърсяваха наднормено голямата река.
Известни са лечебните свойства на геотермалната вода.
Следва да споменем научната работа по изследването, доказващо тези лекуващи качества на сланотрънския сондаж на д-р Йорданова – с този свой труд тя защити званието „Кандидат на медицинските науки”. Също и труда на хората от тогавашната Санипит станция – Видин.
От онова време всичко се знае – точният състав на водата, лечебните й свойства. А и практиката го потвърди – автобуси вървяха от Видин за Сланотрън през половин час, около 2000 човека дневно минаваха през банята!
Освен това навремето кандидатът на химическите науки Тодоров създаде и бе утвърдена от БАН технология за получаване на стронций от геотермалните води – от 10 кубически метра геотермална вода, по памет, се получава 1 килограм стронций – колкото по-дълбок е сондажът, толкова повече се увеличава съдържанието на стронций. Тогава, през 1980 г., стронцият имаше цена 2600 западногермански марки.
През 1959 г. при проучване на гипса между Кошава и Сланотрън сондажът се самозапали.
До този сондаж се прокара нов. И той също доказа наличие на газ, въглероден двуокис, гипс и геотермална вода. През 1960 г. между Покрайна и Гомотарци друг сондаж горя три дни – гасиха го пожарните от Видин и Михайловград. Сега е изоставен и сондажът на газ между предприятието и село Гомотарци, използван за отопление на „Кошава” за повече от 7 години. Затворени бяха и сондажите за гипс и за газ между Покрайна и Гомотарци. Описвам това, за да подчертая: проявления на газ има във всички прокарани сондажи в Златен рог!
Особена значимост за промишлен добив имат районите Покрайна – Гомотарци, Гомотарци – минното предприятие „Кошава”- Сланотрън и Кошава. Трябва да подчертая, че газта като технология за добив няма общо с шистовия газ, за който се говори напоследък! Той не е химически обвързан с пластовете! Няма да се извършват взривни дейности и да се набива вода. Все пак е наложително прокарването на един проучвателен сондаж в района на Покрайна - Гомотарци. Там геолозите смятат, че перспективите за добив на газ са най-добри. Вместо заключение ще завърша с това, че последното социалистическо ръководство на окръга извърши едно значимо политико-стопанско престъпление. То започна със затварянето на една от най-
проспериращите общини в окръга – община Златен рог, която наброяваше около 18 хил. жители – а имаше общини в окръга и с по 2 и 3 хил. жители. Със закриването на общината, която мина към Видинска община, видинското ръководство вече можеше безпрепятствено да затвори всички минерални сондажи. Включително и този, захранващ и видинската минерална баня (до „Баба Вида”), който не можеше да има нищо общо с водозахранването на града от Сланотрън. Така бяха нанесени две гибелни беди!
И не само населението в Златен рог загуби надеждата за своето развитие, а разрухата стисна в клещи района.
Да се надяваме, че ресурсите от газта и минералната вода сега ще влязат в полезрението на новото ръководство на Община Видин и то без бавене ще започне работа за тяхното добиване и използване, което ще създаде условия за подем на Видинския край.
* “Геотермална” – понятието идва от гръцката дума “гео” – земя и “терма”- топлина, което в общия смисъл на думата означава – топлинна енергия от Земята. За разлика от традиционните начини за производство на топлина и енергия, където се отделят отровни вещества, при геотермалните топлоцентрали това го няма.
Във Видин и областта няма досега разработени находища на горива и независими източници на топлинна енергия. Разработената навремето програма за топлофикация на града не проработи. Съществуващата топлинна и енергийна обстановка в града и областта е неблагоприятна както от социално – битово, така и от стопанско гледище. Сега за нормалното отопление на двустаен апартамент се плаща между 100 и 160 лв. на месец с ел. енергия. Така че това е, което нарежда отоплението на града в първата група от социалните въпроси за решаване. Тази неблагоприятна обстановка би могла да се промени в положителна насока с топлоснабдяването на града от местните и достатъчно мощни топлинни източници, каквито са геотермалните води и газта.
Икономически Анализ
На основание дебит – 100 л/сек. и 70°С на водата.
Период на експлоатация 30 години. Инвестиции
- около 2 060 000 лв. в т.ч.:
- С о н д а ж и . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 1 2 0 0 0 0 0 л в .
- Разпределителна мрежа …………. 50 000 лв.
- Контролна апаратура ……………… 30 000 лв.
- Сгради и Фундаменти ……………… 60 000 лв.
- Увеличени изолации ……………… 200 000 лв.
- Непредвидени ……………………. 200 000 лв.
- Проектантски и пускови работи ..370 000 лв.
При участие на газ от същия сондаж себестойността значително се понижава.
При геотермалната вода 70°С – себестойността нна 1 Г-Кал. е 11,4 лв./Г. кал.
Сегашната цена на 1 Г. кал. е 40 лв. /Г. кал. или 1 Г. кал. от геотермалната вода е по-евтина над 3,5
пъти.
Срок за откупуване на инсталацията е 2,7 години, при сегашните цени на горивата и при актуализираните цени – 1,2 години.
Водоносен хоризонт – т=1000 м. Начало на водоносни; хоризонт – 1550 л. м. от повърхността.
Могат да се отопляват още 80 дка оранжерии.
През лятото геотермалната енергия може да се предостави за битови и други нужди. Целогодишно може да се ползва в рибарници за затопляне на водата й стимулиране растежа на рибите.
** проучени от Шели, родена в град Видин и изследва подземните богатства на Златен рог; от професор
Трашлиев от Главно управление „Геоложки проучвания” – София, от проф. Иван Станев, оглавяващ хидроложките проучвания във Видинско. При защитата в София на проекта за добив на гипс отделът за геоложки проучвания бе против да се потвърдят запасите и да се започне проектирането на рудник „Кошава”. Те твърдяха, че най-малката пукнатина – и геотермални води ще наводнят рудника. Младият тогава хидрогеолог Иван Станев и геоложката Шели твърдяха обратното. Сега, от дистанция на времето и след пропаданията в рудника се потвърди, че те бяха прави.)
Инж. Виден Кръстев в. НИЕ четвъртък – неделя 8 – 11 декември 2011 г. бр. 89 (2626) год. XXII