¬идин, изоставени€т от хората

05.03.2011 · Posted in Ќовини

¬идин, изоставени€т от хората

ќтдавна € наричат северозападнала Ѕългари€. “ам работа н€ма, а хората, които не са напуснали, са бедни.
“ова са клишетата, наложени за ћонтана, ¬раца и ¬идин. ѕрез февруари ≈вростат определи региона за най-бедни€ в цели€ ≈—, а премиерът поръча на работна група да пише стратеги€ за спасението му. ≈кип на “ƒневник” отиде на м€сто, за да провери имат ли основание клишетата. ¬ид€хме, че хора с бизнес не намират работници, а пък безработни казват, че от години н€ма работа. ƒруги просто чакат помощ от държавата и “н€кой гол€м инвеститор”, за да потръгнат нещата. ѕредишните два дни б€хме във ¬раца и ћонтана, днес е ред на ¬идин и на тръгване минаваме за кратко през Ѕелоградчик.


¬идин е много красив и почти напълно изоставен от жителите си град. “ой може да те накара да се почувстваш дълбоко отча€н, да те вдъхнови за поези€, да ти разкаже много истории и все пак накра€ винаги ще се питаш защо един град на път€ между »зтока и «апада, на огромна река, изчезва със скорост 1000 души на година. » бедността, и липсата на хора си личат още преди да влезеш в него Ц повечето къщи в селата наоколо изглеждат пусти, край път€ се ред€т полета, които никой не е обработвал от години, н€ма дори крайпътни заведени€.
Ќа влизане във ¬идин вд€сно е призрачно изглеждащата индустриална зона с редица стари и изоставени цехове и халета с едва н€колко изключени€, а от другата са панелните блокове на ромската махала. ќт балконите надничат сателитни чинии, а под т€х – импровизирано сметище.

¬сички си тръгват

“¬сички качествени хора, които могат да работ€т, напуснаха”, казва ни млад мъж, който работи във фирмата на баща си. —поред него управл€ващите, включително и местната власт, имат сбъркани послани€: “ ак ще помогнеш на хората, които не работ€т? ѕомогни на тези, които работ€т”, об€сн€ва той.

Ќарича отношението на държавата към предприемачите “законен рекет” с всички лицензи, такси и изисквани€ и дава за пример скорошни законови промени, заради които фирмата им вече н€ма да може да вози свои материали, а тр€бва да извади лиценз и да плати за него още 300 лв. «а да н€ма проблеми с администраци€та тук, моли да скрием името му, защото все още иска да остане, да живее и да работи в града.

“»ма само некадърни хора, които нищо не прав€т във ¬идин”, обобщава √ошо ÷анков, седнал на съседната маса в крайбрежното кафене, който е държавен служител. “ой е бил и в —офи€, и в чужбина, но се върнал към корените си.  атегоричен е обаче, че градът има най-неуспешни€ кмет. “∆алко, че н€ма механизъм, като видим, че н€кой не се справ€, да го изгоним, а тр€бва да го търпим 4 години.”

«а разлика от ћонтана и ¬раца тук хората са насочили недоволството си към съвсем определена цел Ц бездействието на местната власт и на хората от централната, избрани да защитават интересите на областта. » тук са недоволни от депутатите,† които “нищо не са направили”, разказва Ћюбчо …онов, местен бизнесмен и организатор на масов по думите му протест в града неотдавна.

“ѕроблемът не е само в местното управление. »скаме и правителството да види.” “ой се занимава с недвижими имоти и има заложна къща, а наблюдени€та му от първо лице показват Ц масово се продават имоти във ¬идин и се купуват такива в —офи€. “ метове, общински съветници, депутати не са ударили един пирон в града.

“е си плетат кошницата в —офи€, после не сме€т да се по€в€т тук, ,,защото н€ма да ги поздрав€ват”. ѕротестът в кра€ на март, когато хората поискаха да се обърне внимание върху обезлюд€ването на ¬идин и липсата на перспективи, е вдъхновен от арабските революции и като т€х е организиран в социалните мрежи, казва …онов.

22 години демокраци€

Ѕизнесменът описва града като замиращ Ц неработещи болници, закрити училища, население, намал€ло с 22 хил. души за 22 години демокраци€ и заминаването на всеки предприемчив човек или към —офи€, или към чужбина. —поред него в областта просто н€ма услови€ за бизнес, а ако н€кой реши да направи нещо, “чиновниците го натискат”.

ќрганизаторът на протеста подчертава, че за пръв път кмет, областен управител и държавната власт са от една парти€ Ц √≈–Ѕ, и извинени€та, че едини€т пречи на други€ заради партийни вражди, вече не могат да се използват. Ѕро€т на местната администраци€, разказва …онов, си остава 150 души, независимо че за 20 години населението на града се е стопило с над 10 хил. души.
“Ќа бизнеса му липсват инициатива и професионализъм”,† метът –умен ¬идов
¬ отношени€та между бизнеса и администраци€та ¬идин определено не прилича на ћонтана и ¬раца Ц всички, на които попаднахме тук, б€ха недоволни от местната власт и по-точно от кмета. “ќбщината нищо не прави, не ни плаща за извършени услуги, затънали сме заради това”, са оплаквани€та на »вайло, строителен предприемач.  огато го питам какво може да направи общината за бизнеса, той се замисл€ и отговар€: “ћоже би тр€бва да прави търгове, в които да могат да участват по-малки местни фирми.”

“¬сички хора тук чакат н€кой да се погрижи за т€х”,†—евдалина ƒимитрова, “¬идахим”

 метът –умен ¬идов, който оглав€ва и местната структура на Ѕългарската търговско-промишлена палата, обаче има по-различно виждане за проблемите на местни€ бизнес. —поред него той страда по две основни причини Ц липса на инициативност и липса на професионализъм. “—пор н€ма, общината бави плашани€. — преките н€ма проблем, но има с оперативните програми”, признава ¬идов.

Ќа обвинени€та, че при строежа на ƒунав мост 2 работ€т предимно испански работници и подизпълнители, а не местни хора и фирми, отговар€, че все пак има заети около 150 души, но за много от дейностите местни не могат да бъдат наемани, защото н€ма достатъчно квалифицирани хора. “ огато се сключи договорът (за строителство – бел. ред.), се каза, че ще се отвор€т 700 работни места и тук ще се вле€т минимум 60 млн. евро”, разказва кметът.

“ой е препоръчал на строителните фирми да се обедин€ват в консорциуми, тъй като отделно са много малки, за да може испанската FCC Construccion да ги наема за дейности по моста между ¬идин и  алафат. ќсвен това ¬идов изобщо не е съгласен, че администраци€та се бави и пречи на предприемачите: “ огато има инвеститори, например за разширението на мина “ ошава”, ц€лата администраци€ беше впрегната да работи, за да се издадат бързо всички документи”, разказва той.

ћежду желанието и възможностите

ќфициалната безработица в област ¬идин е малко над 13% според кмета реалната е около 15-20%. ≈дин от сериозните удари за града е било западането на завода за гуми “¬идахим”. ¬ най-добрите му години тук са работили около 8 хил. души Ц или 10% от местното население. » до днес много хора см€тат, че предпри€тието отдавна е спуснало кепенците. »зоставени производствени халета наистина ни внушават това, но още с влизането на портала ни посрещат с “ƒобре дошли във “¬идахим!”.

"¬идахим" е най-големи€ работодател в —еверозападна Ѕългари€ със 700 служители
“¬идахим” е най-големи€ работодател в —еверозападна Ѕългари€ със 700 служители

¬ момента компани€та е един от най-големите работодатели в —еверозападна Ѕългари€ и разликата с годините преди приватизаци€та е спр€ното производство на автомобилни гуми (така наречените видинки) за сметка на тези за селскостопанска техника, които не са обект на силната китайската конкуренци€. —поред председател€ на съвета на директорите —евдалина ƒимитрова заетост от 8 хил. души е била нереална.

 огато “ѕристис груп” приватизира предпри€тието през 2002 г. отлаганите дълго съкращени€ започват и в момента тук работ€т 700 души. —евдалина ƒимитрова е от —тара «агора и бързо прави сравнение какви са хората тук и какво им пречи: “Ќ€мат желание да поемат инициатива, да започнат бизнес, да се измъкнат сами, очакват всичко да бъде така, както е било преди демокраци€та Ц н€кой да се погрижи за т€х.”

Ќеадекватно според не€ е разминаването между кадрите, които готв€т училищата, и нуждите на града. “€ би наела веднага технически специалисти и шлосери, но н€ма. ¬место това във ¬идин има паралелки за хранително-вкусовата промишленост и хотелиерството.

“омислава и ≈велин учат в такива паралелки и веро€тно ще се махнат от града, защото “тр€бва да се учи, а и тук н€ма работа”.  ъде работ€т основно хората? ¬ кафенетата, в заведени€та, казват момичетата. ј има ли много заведени€? — леко презрителен тон двете казват, че само “н€колко са по-престижните”. Ѕлизо до т€х ¬ероника разхожда детето си в красиви€ крайбрежен парк. “€ н€ма работа, вече не си и търси и разчита на мъжа си да € издържа със заплатата си от √ранична полици€.

“ова си е най-бедни€т район според не€, но т€ не мисли да го напуска Ц защото тук са при€телите и близките й. —поред държавни€ служител √ошо ÷анков, “ако не е реката, да сме загинали”. Ќа въпрос как гледа на оценките на н€кои хора с бизнес, че повечето местни са непредприемчиви, той пита риторично: “ќт нищо нещо прави ли се според вас?!”.

¬идин - крайдунавски€ парк
¬идин – крайдунавски€ парк

¬ парка до брега надпис, преписан от стара хроника, ни об€сн€ва колко любов и гордост има в миналото за видинчани Ц тук са описани последните владетели на областта до »ван —рацимир и богатствата му “повече от вс€какви числа”. ј насто€щето в най-бедни€ район на ≈— се плъзга между средновековна крепост, порти от османско време и къщи с архитектура от 20-те години на минали€ век Ц н€кои поддържани, н€кои жалко порутени и голи между панелни блокове, а н€кои станали дом на магазини за 1 лев.

ѕоследната разходка из града беше до храма на ќсман ѕазвантоглу, непокорни€т феодал на импери€та, построил единствената в света джами€, ко€то н€ма полумесец на върха, а обърнато сърце. ƒо не€ н€ма никаква табела, вратите са заключени и н€ма кой да каже дали н€кога все пак може да се влезе. ќт джами€та до центъра се минава през порта от времето, когато и това м€сто е било част от ќсманската импери€. –ешетката е украсена с изтръгната стара телефонна слушалка.

»наче всички тук са на мнение, че ¬идин им има потенциал за туризъм, и кметът говори с гордост за красивите сгради и места. «а лошото им състо€ние се извин€ва с това, че са държавна, а не общинска собственост. ќбобщението на Ћюбчо …онов обаче е, че “това е един бермудски триъгълник”.

Ѕелоградчик чака л€тото и туристите

√радът ни посреща слънчев и затънал в пластове прах от п€сък и други материали, участвали в зимното почистване на улиците от снега. ¬ ранното утро основното движение е около н€колкото павилиона за закуски почти един до друг и такива за кафе накрак, където питат от евтиното или от скъпото да ви направ€т.

Ѕелоградчик  чака л€тото и туристите
Ѕелоградчик чака л€тото и туристите

√радът ни посреща слънчев и затънал в пластове прах от п€сък и други материали, участвали в зимното почистване на улиците от снега. ¬ ранното утро основното движение е около н€колкото павилиона за закуски почти един до друг и такива за кафе накрак, където питат от евтиното или от скъпото да ви направ€т.

ѕопул€рността на Ѕелоградчик като туристическа дестинаци€ се увеличи в пъти покрай кандидатурата му за едно от седемте природни чудеса на света. “¬сички си направиха къщи, когато беше големи€т бум на интереса, кметът ни каза да се подготвим за много туристи, но миналата година н€маше хора”, казва ≈мили€ ѕетрова, собственичка на семеен хотел “—калите” (в съседство с големи€ “—калите”). ѕо думите й от април-май по традици€ се очаква оживление.

¬одим разговор в ресторанта на хотела, който очевидно играе рол€та и на кварталната кръчма. “ук заетостта е един сервитьор и един готвач.

“Ќ€ма работа в града Ц само в общината, болницата и полици€та. ѕроизводство н€ма!”, отсича хотелиерката. –азказва, че повечето хора, разчитат на членове на техните семейства, които работ€т в √ърци€, »спани€ или »тали€ и всеки месец пращат пари. “¬секи се спас€ва в чужбина!”, категорична е ≈мили€ и ни съветва: “ѕитайте н€кой по-оптимист.”

ѕитаме и се оказва, че ситуаци€та е като в други градове, за които се твърди, че нищо не работи. “ова впечатление и в Ѕелоградчик се създава от закритите производства, действали по соц време, какъвто е случа€т с телефонни€ завод например. », разбира се, от немалката безработица – около 30% към кра€ на декември. ¬ града обаче има поне н€колко фирми – за текстил и дрехи, за касови апарати, за полимерни керемиди, механичен завод и други.

ƒоста по-слънчева е ситуаци€та в местни€ туристически център, където всички маси са отрупани с брошури за забележителностите в района. ћомичето, което работи там, ни посреща с усмивка. ѕрез март посетителите в нейни€ офис не са много. ƒанните показват, че най-силната за туризма е била† 2009 г. “огава 200 000 българи и чужденци са дошли да вид€т добилите международна слава покрай класаци€та скали. √одина по-късно обаче отливът е чувствителен – бро€т туристи спада на 130 000.

“ћоже би без реклама н€маше да имаме и толкова”, казва момичето, като подчертава, че в —ърби€, ко€то също беше издигнала кандидатура в класаци€та, правителството е помогнало на местната власт да облагороди района около природното им чудо, да се пооправи инфраструктурата. ѕо думите й въпреки спада след големи€ интерес тук идват все повече хора от все по-различни държави.

—поред не€ къщите за гости напоследък са празни, защото “в кризата пътуват най-вече хората с по-високите доходи и съответно изисквани€. ј те отиват на хотел”.

Ќаселение на областта:†99 016
≈стествен прираст 2001 – 2011 г.: 16 738
≈стествен прираст 2010 г.:††1570
ѕрираст на населението 2001 – 2011 г.: 23.9%
∆ители над 65 години†26 085
∆ители до 17 години†14 414
ќфициална безработица към XII.2010 г.†13.1%
–аждани€ през 2010 г.†829

»зточник: Ќ—»

dnevnik.bg