Блогът на Видин Онлайн Блогът на Видин Онлайн

БАЛКАНИКА 2014 част 1

03.15.2015 · Posted in Пътища

 

Мотопис с елементи на разсъждение

Започвам да пиша това нещо , с леко предварително разяснение. Няма да е точно пътепис, нито разказ, и аз не знам какво ще се получи, та за това го нарекох мотопис. Докато го чете някой, ако го чете, със сигурност ще се зачуди що за маршрут, идеи, безотговорност и непукизъм, както и още много неща бликат от него. Дълго ще е за обяснение, едва ли ясно, а и смятам, че не е особено важно – това пътуване си бе такова, и това е.
Беше началото на юни, висях си в офиса, разглеждайки неангажиращо уеб пространството, когато Емил се опита да формулира идеята си за мотопътуване , и то по скайпа – Централна Европа, н’ам кaкво си , замъци и т.н.
-Ще дойдеш ли с мен?
-Ъ, аз ли ??? Ммм, едва ли , не ме кефи нещо.
-Добре де , ами на къде да се помотаем?
-Ми някъде по наблизо, да е по диво, и по неясно и разни такива засукани неща.
Няколко дни след това:
-Гърция ? Има хубави планини, проходи?
-Бива, виж там измисли нещо.
То в Гърция бях ходил един път, пролет беше , с идеята че е по топло. Освен че ме валя три дни, духа ме вятър от всички посоки, и някои особености в пътуването, май друго не помня. На прибиране на прохода Петрохан беше – 1 ц и заледено, за допълнение на картината.
Още няколко дни след това:
-Джумерка, Праманта, четох разни форуми, готино е?
-Ми добре – почти се навих аз – прати нещо да видя.
Изпрати ми той снимки със засукани завои, и аз им хвърлих един поглед, не особено заинтересовано.
-А за кога е това?
-Е , нали ти казах, на 6 ти юли излизам отпуск, и тръгваме!
-Моля ?!? Че това е след няколко дни бе?
-Е аз от един месец ти говоря!!!
-Офф, добре…
Добре , но колко да е добре… мотора ми не е излизал от гаража от миналата година, като изключим едно тестово каране, за да видя още веднъж , че гумите ми наподобяват пистов слик, веригата ми е увиснала, и въпреки че нямам и ГО, и преглед, машината се движи не лошо. Последваха редица перипетии, които няма да споменавам, че са за отделна история, и реших вместо петък, да тръгна късно вечерта в неделя.

Петък:
Точно в тоя петък смених предна гума, минах на преглед, и си направих ГО, като отделно поисках зелена карта, за която си доплатих, макар че според информацията не била нужна. В събота смених и задната гума, сложих си падналото огледало, няколко екстри, които видях на пазара, като втори степенк(стъпенки?), малко изнесени напред, за да сменям позицията на каране, че писва при дълги пътувания. Дори сложих мигачи. Това че не работеха нещо, си е друг въпрос. Като се върна , ще ги погледна.
Вече бях готов – палатка, дреболийки в куфара, половин шалте, спален чувал, малко дрехи в чантата на резервоара и фото апарат, дъждобран си имах под седалката, даже се оборудвах с инструмент, към традиционния ми комплект от няколко свински опашки и клещи добавих френски ключ и някаква мултифункционална джаджа.
Приготвяйки документите, нещо ми се стори че ми се губи. Какво ли , замислих се – талон, книжка, лична карта, пари… Пари? ПАРИ !!!
Бях забравил да си взема евро.
Звъня на един приятел и му викам:
-Трябват ми 300 евро за утре.
Мълчание.
-Ало, чуваш ли ме? – питам аз.
И се почна – колко е кофти положението, как точно в тоя момент, колко невъзможно е… Изслушах всички неща, известни и на мен всъщност, влязох в положението на човека, посъчувствах му даже, и накрая му обясних.
-Тръгвам утре за чужбина, искам да си КУПЯ евро, ама е неделя, имаш ли някаква идея как да стане?
Въздишка на облекчение.
-Така кажи бе човек!
Обади се той на друг, който има чейнджбюро , та си взех валута – вярно малко едри банкноти , но това са бели кахъри. Разчитах и на кредитна карта Виза, но не много, след перипетии тук-там с нея, а и все пак спътниците ми бяха заможни хора, щяха да помогнат ако се наложи.

Неделя:
Времето хубаво, аз замислено гледам една карта, купена от Сърбия – „Западни балкани”. Та точно в картата , с която разполагах, Гърция беше резната изцяло, като изключим 1 см от северната и граница. Викам си , тоя па Емил, къде я измисли тая Гърция. Отскочих до офиса да сваля карта и да си разпечатам, само че нет нямаше – този пролетно летен сезон ще го запомня определено с небивали гръмотевични бури, дъжд и честата липса на интернет – рутерите гърмяха периодично. Върнах се в нас и си надрасках от гуглето– Йоанина + 7 села със странни имена, които бяха по пътя в планината, дето трябваше да се срещнем. Понеже забравих, да спомена , че Емил е от Варна, а другия спътник Ицо – от Елена, те тръгваха един ден по рано, щяха да се срещнат в Златоград, да спят там, а в понеделник да се видим направо в избраната хижа, намираща се в Джумерка. Тая планина ми бе по тъмна от тъмната материя като информация, само знаех, че мястото ни на среща е около 60 км от магистралата за Игуменица, та какво толкова – ще ги открия.
И си легнах да спя спокоен. Да, след няколко часа ме чакаха 900 км път за деня…
Понеделник – 3 АМ
Алармата още не звъни, но аз съм буден, не можах да спя, не знам защо, не беше свързано с пътуването обаче. Измъкнах се на пръсти от стаята, слязох до гаража, и започнах да се опаковам – мото панталон, ботуши , на солидна възраст, но изпитани многократно – естествена кожа и реномирана марка – нямаха база за сравнение като качество и удобство с по новите 2 чифта които имах, сега се набляга предимно на дизайн май, фанелка от памук, яке, боне, ръкавици, каска. Добавката пратена от Емил бе електрикова мото жилетка – страхотно удобство – вярно, че те псуват всички, мислейки те за катаджия, но точно пък заради това не оставаш незабелязан – който кара мотор , знае колко важно е това, особено в нашите региони.
Избутах със мъка мотора на улицата, стори ми се по-тежък от обикновено, но още не се бях събудил явно, запалих го , хвърлих прощален поглед към дома, и потеглих.
В момента в града текат грандиозни разкопки, свързани с най-модерното към момента усвояване на пари, наречено „воден цикъл”. Винаги сме били царе на всичко, що може да се закопае, и да не се вижда … Заради тия разкопки ми се наложи да пообиколя малко, карайки тук там по тротоари и лавирайки между купчини с пясък, но в крайна сметка успях да се измъкна и хванах пътя към КПП Връшка чука – намира се на около 50 км от Видин.
Заредих до горе в Кула, и се появих на нашата митница по инерция, като призрак. Служителят на гранична ме изгледа любопитно, имах вид почти като на истински пътешественик, поразпита ме къде ще пътувам, и поглеждайки документите ми, малко разочаровано промърмори:
-Ооо, ама ти си от Видин…
Факт. За добро или лошо, а и си го знаех много добре.
На сръбската граница само ме изгледаха, погледнаха личната ми карта, и вдигнаха бариерата. Спрях малко след това, запалих цигара, поразтъпчах се, гледайки замислено как започваше да се развиделява – 5 ч. Същинската част започваше.
Зайчар, наляво към Княжевац, път подобен на нашите второкласни, и после Svrljig (на бас че малко хора могат да го произнесат – Сврльиг). Не че ми се случва за първи път да измръзна на мотора, но , по дяволите, беше средата на лятото. Местността планинска, облаците се стелеха почти наоколо, ситни капчици мъгла се бяха налепили на каската ми, а едва си усещах пръстите. Облякох още една фанела, направих малка гимнастика и продължих към Ниш, шосето е ново , с доста завои, после се излиза на магистралата , която обикаля града, и поех на юг. Не гледах часовник, исках да мина максимално разстояние, това си беше просто един транспортен ден, в който се налагаше да отхвърлям километри, но с напредване на времето, започна да ми се доспива, бях си уморен, и за това спрях, някъде след Лесковац, в една овощна градина край пътя, навлязох стотина метра навътре и спрях до една бетонна плоча. Хапнах малко, опънах си шалтето, сложих си тапите за уши и заспах мигновено.
Събудих се от жега, целият изпотен, слънцето вече се бе вдигнало високо , и напичаше, за да докаже , че все пак е лято. Добрах се до мотора, клатушкайки се , събрах си инвентара, и пак потеглих , прозявайки се периодично в каската. Виждайки наченки на магистрала , разбрах че наближавам Македония, имах спомени от предишни пътувания. На границата дълга колона от коли чакаше, съдейки по посоката и облеклото , предимно гастрабайтери от наша югоизточна съседка. Май тенденцията е да заобикалят страната ни, да се чуди човек що си удължават пътя. Колите бяха толкова на гъсто, че и да исках нямаше как да се промуша, така че се печех на слънцето , прибутвайки мотора си от време на време, и се наслаждавах на подвижния ориент наоколо. Табелите ЕУ тук бяха , и аз не знам за какво, всеки се вреше където може, за капак един с украински бус в моята лента привлече вниманието, и увеличи времето на съзерцанието ми. Преминах границата на гишето за 30 сек, и от другата страна се повтори същото, 1:1.
След цялата тази инквизиция, дадох повечко газ, да се повентилирам, и виждайки едно ОМВ на десетина км след това без никакво колебание спрях да заредя. И мотора , и себе си…
Сипах до горе бензин, курса така и не го погледнах какъв е на местната валута, и влязох да платя , тананикайки си „Македонско девойче…”. Девойчето ме обслужи бързо, давайки ми исканите неща , като вода, енергийни напитки и т.н., но връчвайки ми тази кутия с цигари,

уби моментално романтичното ми настроение. Идеята на тия снимки със сигурност е спорна, а да не кажа, че тази си остана най-софт, на другите места дето си купувах подобна стока, сцените бяха ужасяващи.
Между другото цигарите и бензина са им на едни цени , та или едното е много евтино , или другото много скъпо, така и не проверих.


Leave a Reply

You must be logged in to post a comment.